ОХАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ХАМ, ‑аш, несв., непрех. Диал. Охкам. Наоколо зяпачи профани ахаха и охаха пред вторичните белези: лъскавина, цвят, форма. Бл. Димитрова, ПКС, 249. Сичките ораторствуваха, секи даваше команда и своето мнение, ахаше и охаше, псуваше и благославяше, при сичко че помежду ни нямаше червени фесове. З. Стоянов, ЗБВ II, 25. Сичките гости са чудиле, охале, ахале и говориле, че такива цветя ниде не са виделе. Л. Каравелов, Съч. II, 99.