ОХКАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ХКАМ, ‑аш, несв., непрех. 1. Викам, издавам възклицание "ох" многократно, обикн. поради болка, физическо или душевно страдание, мъка или уплаха, учудване, изненада и под.; стена, пъшкам. Мъките на Катерина бяха започнали. Тя се сдържаше да не охка, да не вика. Д. Талев, ЖС, 396. Цял ден и цяла нощ старата стена, охка, моли се. Чак на другия ден сутринта огънят ѝ попремина. Г. Караславов, Тат., 238. Той не можеше още да продума, само охкаше и пъшкаше. Й. Йовков, Ж 1945, 224.

2. Прен. Оплаквам се от някого или от нещо (обикн. често, постоянно). Само охка и се вайка, все силиците не ѝ стигат, много работа, много проблеми имала, а замина на екскурзия по Средиземноморието.

◊ Ахкам и охкам; Да ахкам и да охкам. Разг. Изразявам много голямо възхищение, удивление от нещо. Много ахкаха и охкаха по балната ѝ рокля. △ Смееш ми се, ама има да ахкаш и да охкаш като спечеля от тотото.