О̀ХКАНЕ

О̀ХКАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от охкам. Десетина ранени са отнесени от своите другари с вайкане, охкане и псувни. Н. Хайтов, Х, 284-285. — Трай, бабо, за хубост — дърдореше неловко суровият старец след всяко охкане на внука. Д. Вълев, З, 112. По целия път отляво и отдясно чуваше отчаяните охкания на ранените. П. Вежинов, ЗЧР, 227. Докторът извършваше леки операции на абсцеси, чуваха се стенания, детски писъци, охкания и въздишки на облекчение. Ем. Станев, ТЦ, 35.

Списък на думите по буква