ОХКАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ХКАНИЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. Книж. Охкане. Отчаяно охкание от пресипнали гласове.. са чувало по сичката черкова. З. Стоянов, ЗБВ III, 289-290. Първият му [на детето] вик е едно охкание. Ч, 1871, бр. 7, 222. Счу ми се наблизо страшно пъшкание и охкание. Ил. Блъсков, Китка, 1887, кн. 5, 5. Нито едно охкание не произнесъл българският юнак през сичкото време на ампутацията. СПл, 1876, бр. 16, 64.