ОХЛАДНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОХЛАДНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; охладнѐя, ‑ѐеш, мин. св. охладня̀х, прич. мин. св. деят. охладня̀л, ‑а, ‑о, мн. охладнѐли, св., непрех. 1. Ставам хладен, по-малко топъл; охладявам, разхлаждам се, захладнявам. Върху смълчаната долина легна гъста виолетова сянка, въздухът охладня, обадиха се щурци. А. Гуляшки, ЗВ, 180. През късна есен хризантеми и димитровчета се усмихваха на охладнялото слънце. Ст. Марков, ДБ, 121.

2. Прен. За човек — ставам хладен, равнодушен, сдържан към някого или нещо, преставам да имам приятелски, добри, топли чувства, отношение към някого или нещо; изстивам. Още като се залюбиха с Нонка, той мислеше да я отлъчи от фермата,.. Уверен беше, че тогава тя нямаше да го послуша, а се и страхуваше да не охладнее към него. И. Петров, НЛ, 112. Тя свикна почти нищо да не им съобщава. Затвори се в себе си, охладня като че ли и към детето си. Ст. Даскалов, СЛ, 225. Учителят Трайко.. доста бе охладнял вече към Младена. Т. Влайков, Съч. III, 173. От онова спречкване през време на войната Карагоров бе охладнял малко към зетя си, но сега се втурна към него с неочаквана сърдечност. В. Геновска, СГ, 531-532.

3. Прен. За отношения, чувства и под. — ставам хладен, студен, изпълвам се с безразличие, преставам да бъда силен, дълбок, пламенен. Нашите стремежи често се разминаваха и благодарение на това отношенията ни постепенно охладняваха. П. Вежинов, ЗНН, 16. След като научи, че отношенията между него и Христина са охладнели, Райна твърде малко се зарадва. Ем. Станев, ИК I и II, 435. Вдъхновението му охладня мигновено. Какъв мизерен герой! Ив. Вазов, Съч. Х, 12-13.