ОХЛЮВ —Речник на българския език — алтернативна версия
О̀ХЛЮВ м. 1. Обикн. мн. Зоол. Клас мекотели с коремен мускулен крак и обикн. със спирално завита черупка, които живеят във вода или на сушата, дишат с хриле или с бели дробове и се хранят с трева или са хищници. Gastropoda. В моретата живеят огромно количество мекотели — охлюви, миди, главоноги и др. Д. Славчев и др., БМ, 45. Към вредните мекотели се отнасят и онези хищни охлюви, които нападат стридните банки и им нанасят щети. В. Кънева-Абаджиева, ЧМ, 57. Някои от охлювите са вредители, а други се използват от хората за храна. Морски охлюви. Сладководни охлюви. Сухоземни охлюви.
2. Всяко от широко разпространените и познати видове бавнопълзящи животни от този клас (главно обикновеният градински охлюв, голият охлюв и др.), които живеят в ливади, паркове, храсталаци и се хранят с треви или с гнили растителни части. Тук-
там се виждаха охлюви, оставили по листата.. своята сребърна, плюнчена следа. Ем. Станев, ПЕГ, 109. Охлювът е нищо и никаква живинка, пък и той си крие рогцата в черупката, щом види опасност. М. Марчевски, ГБ, 61. Тук всички са се затворили в домовете си като охлюви в черупки. А. Страшимиров, Съч. I, 74. Вечно ли ще нося, като охлюва, на гърба си / черупката на ориста си? Е. Багряна, ЗМ, 73.
3. Рядко. Спирално завитата черупка от такова животно. // Форма, наподобяваща спирално завитата черупка на такова животно. Мустаците са лъскавочерни, като пиявици, и в края са завити на охлюв. М. Кремен, СС, 132.
4. Анат. Част от вътрешното ухо на човека и повечето гръбначни животни, където е разположен органът, възприемащ звука. Костният лабиринт от своя страна се състои от няколко кухини със сложни очертания: преддверие, охлюв и полуокръжни канали. Анат. VIII кл, 148.
◊ Гол охлюв. Всеки от различните видове широко разпространени охлюви без черупка, които обитават влажни места и се хранят с листа; плужек. Limax, Arion. Градински (обикновен) охлюв. Най-едрият в Европа сухоземен охлюв, който обитава градини и залесени места и месото му се яде. Helix pomatia.
> Като охлюв, ходи, върви. Разг. Много бавно (ходи, върви).
О̀ХЛЮВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Рядко. Охлювен. Лесно е да бъдеш чист — скрит в охлюва черупка от световни борби. Г. Стаматов, Разк. II, 104-105. Познат му беше този хълм с редките храсти, по които имаше нанизани милиони охлюви черупки. Х. Русев, ПС, 25. Пред идола е направен един олтар,.., а по главата му са наредени.. охлюви черупки. ИЗ 1874-1881, 1882, 62-63.