ОХО —Речник на българския език — алтернативна версия
ОХО̀, О-ХО̀ и (удължено или повторено) ОХО̀О, ОХО-ХО̀ междум. 1. За израз на учудване, изненада, свързани обикновено с недоволство, неодобрение, укор, несъгласие. — Ставай да ме водиш на баня. Де е тук банята? О-хо! Да го водя на баня! Ал. Константинов, БГ, 12. Представляваше [картината] венчален обред на младо момиче и стар, плешив генерал. .. Днес вече никое момиче не ще позволи такова насилие. — Охо, така ли мислите! Г. Райчев, Избр. съч. I, 174-175. — Казвай по-скоро, кога и къде си ме срещал! — О-хо! Много искаш! Ако изрека думица, чувствувам, че ще извърша нещо много лошо. О. Василев, Т, 219. О-хо, много си бил лют, бе, — като враждебски пипер. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 15. — Ох-о — настръхваше цяла тя, — решил си и ти да вървиш с него в гроба, ами аз какво ще правя, боже господи. В. Неш‑
ков, Н, 10. — Имаме десет големи кутии рибени консерви. Те са скрити и хич не ги търси, защото не можеш ги намери. Ако ми дадеш единия пистолет, ще ти ги кажа. — Охо, май и ти като баща си ще станеш джамбазин — засмя се Митко. М. Марчевски, МП, 191.
2. За израз на пренебрежение, присмех, ирония, подигравка. — А познанство, завързано с ядене и пиене, е по-трайно от всяко друго познанство. — И от идейното? — Охо, идейното! — засмя се саркастично Дринчев. Ст. Чилингиров, РК, 130. — Вече трети ден не съм спал нито минутка! — .. — Охо! — засмя се капитан Петрунов. — Преди малко дремна в колата! П. Вежинов, НС, 121. — Охооо, гледай го ти! Та той бил само за нас. Ела бе, златен! Кр. Кръстев, К, 49. — Демократ ли? Такива ли са демократите? — Аз после станах сговорист... — Охооо, цвете за мирисане — обади се някой от публиката. К. Ламбрев, СП, 415. Вена: Татко, ти гледай Външното [министерство]. Горилков: О-хо, виж къде я тегли нея — дипломати, аташета. Ст. Л. Костов, Г, 25.
3. За израз на закана или несъгласие. — От ръцете ми го вземаш, но аз нема да ти го дам лесно. Охо, ти не ме познаваш! Ще те затрия! Д. Талев, И, 267. Охо, той не ме познава! Не знае с кого си има работа! М. Марчевски, П, 215. — Охо, до днес ако са ти търпели всички, сега няма да ти мине тъй лесно! П. Тодоров, Събр. пр II, 319. — Фела каза, че ще доложи на ротния за това, дето без разрешение... — О-хо, да има да взема! Аз туй, дето съм взел ... хе, не за себе си съм взел... Ив. Мартинов, ДТ, 259. — Разбираме и ние малко нещо от административности... Ако мислиш да ме баламосваш, охооо! Г. Караславов, Избр. съч. II, 239.
4. За израз на задоволство, одобрение, възхищение. Куно .. хвана с два пръста огромното крило на птицата и го разпери. — Охо, цял метър! — възхити се той. Цв. Ангелов, ЧД, 216. О-хо! Ти си станал вече! Браво! — каза чичото, като видя племенника си. М. Грубешлиева, ПИУ, 15. За щастие, обущата се хванаха на краката ѝ .. Дако не можа да се сдържи,.. — Стават! — извика той радостно. — Я стъпи, Николинке... Охоо, големи ѝ са дори. Г. Райчев, ЗК, 22. — О-хо, другарю инспектор, добре дошли! — Посрещна го той прав. Н. Каралиева, Н, 47. Земете билюрова чаша,.., налейте я до половина с тая божествена влажност, закрийте с два пръста лявото си око и погледайте в нея с дясното... Охо-хо-хо, сълза, да я земе дяволът! Л. Каравелов, Съч. VII, 1-2. Той се взира не само във всеки сноп, но и във всеки клас и си избира по-пълни снопи. Охо-хо-хо-хо, какви пълни класове! Кои по-напред да избираш? Д. Немиров, Б, 118.
5. За усилване при подчертаване, изтъкване степента, величината, значителността на нещо. — Чак сега ли се връщаш? — сърдито, дрезгаво грубо запита той. — О-хо! Откога съм се върнала! — нехайно отвърна Лени. О. Василев, Т, 48. Докато се сети жена му да се развика през прозореца, време, колкото искаш, охохо. В. Пламенов, ПА, 96.
6. Възклицание за успокояване, обикн. съпроводено с милване, галене. — О-хо, о-хо!... — зауспокоява го Крачана, но добичето, вперило и то очи в дола, заотстъпва. В. Милев, РК, 15.
7. Рядко. За израз на съжаление или съчувствие. Заприказвахме се .. и от дума на дума стигнахме до млякото. — Охо! — въздъхна дълбоко и съжалително нашата роднина. Г. Караславов, Избр. съч. II, 438-439.
8. Обикн. удълж. Вик, с който някой съобщава за себе си, известява на другите за своето присъствие и местоположение. До ушите на партизаните долетя вик: — Охо-хо-хо-хооооо! — викът се повтори и потрети. К. Ламбрев, СП, 256.