ОЧАКВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЧА̀КВАНЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Само ед. Пребиваване в положение, състояние на увереност или предположение, че някой или нещо ще се появи, че нещо ще стане, ще се случи; чакане. Всичкото останало място беше напълнено с пъстър свят, който бръмчеше в очакване да се вдигне завесата. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 101. Цял ден прекара тя в тревожно очакване, но горският не дойде. Елин Пелин, Съч. II, 53. Всеки ден, всеки час, всяка минута Петър очакваше Нонка да се върне. Тежко и мъчително беше това очакване. И. Петров, НЛ, 197. Една от характерните особености на дет‑

ските дни е състоянието на очакване: детето очаква ваканции, пристигане на любими хора, нови игри. Е. Каранфилов, Б III, 313. Ех, разправят, че съм млад, / а съм станал за оплакване / с безконечното очакване / на чиновнический щат. Хр. Смирненски, Съч. II, 99.

2. Надежда, увереност или предположение, че някой или нещо съществува или ще се появи, че нещо ще стане, ще се случи или че някой или нещо има определени качества, свойства. Сега.. ще се изпълни и неговото очакване. Т. Влайков, Съч. III, 207. Очакванията за нови отношения между балканските народи не можеха да се осъществят. К. Константинов, ППГ, 115. Въпреки очакването на Ламбрева, стаята наистина беше хубава и чиста. Й. Йовков, Разк. I, 168. Противно на очакванията ми, той не каза нищо. Л. Станев, ПХ, 154. Беше се приготвил да презира тия хора, но това, което чу, надхвърли очакванията му. Ем. Станев, ИК III и IV, 325. Очите му светнаха любопитно. Какво ли търси пък този? Дали не е нещо по аферата? Очакванията му се оправдаха. П. Вежинов, ДВ, 25.