ОЧЕМ —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ЧЕМ, ‑еш, несв. Диал. Искам. Много здравейе царе, султан Селим, / да ми дадеш Айкуна девойкя, / да ми я дадеш, либе да ми бъде! / .. / — Очем, очем църна арапине, / очем, очем, та оти да нечем? Нар. пес., СбНУ ХIII, 72. Ти си окни твои мили братя, / кой си оче, при тебе да седи, / цар че нему царство поклонити! Нар. пес., СбНУ ХIII, 269. "Слава Богу, мое пръвно либе, / каква служба сакаш да ми служиш? / Дали очеш вино да ми служиш / или очеш свекя да ми светиш?" Нар. пес., СбНУ ХLIV, 70-71. Нече ли мира, оче секира. П. Р. Славейков, БП I, 314.