ОЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. 1. Който се отнася до око, който е свързан с око. Една кокошка-качулатка упорито ме наблюдава. Върху окото ѝ потрепва като малка бяла светкавица очната ѝ ципа. Здр. Сребров, Избр. разк., 246. Ако вземем черепа на първобитния човек.., ние ще видим колко той се доближава до черепа на маймуната. Постепенно, с течение на вековете, очните кости са се смалявали, челото се издигало.., гръбнакът се изправял, докато достигнал положение, успоредно с челото. Г. Томалевски, АН, 160. "Колко съм отслабнал!" — изплаши се, видял тъмнината на дълбоките си очни кухини; ала тревогата бързо премина: самите очи блестяха, това го нямаше вчера. Ст. Дичев, ЗС I, 379. Върху едно ниско столче спокойно се белееше на слънцето черепът на една конска глава, равнодушно гледаше отца Игнатия с празните си големи очни дупки. Елин Пелин, Съч. II, 88.

2. Който е свързан с лечение на очите. Очна клиника. Очен лекар. Очен кабинет.

◊ Очна ставка: а) Юрид. Едновременно провеждан, кръстосан разпит между две или повче лица при съдебно следствие, за да се установят противоречията в показанията. Помислили са, че може би ще им потрябваме ние за очни ставки или да изтръгват нови показания от нас, щом разкрият и другите. Затова, изглежда, са отлагали изпълнението на присъдата. П. Славински, ПЗ, 256. До вечерта Манол има още две очни ставки с арестанта. К. Калчев, ЖП, 154. б) Разг. Обяснение между две или повече лица пред свидетели, за разяснение на въпроси от личен характер.