ОЧЕРНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЧЀРНЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. св. страд. от очерня като прил. 1. Който е покрит с чернилка или нечистотия; изчернен. Пушката бе подпряна на близкото дърво. Под него пушеше с тънък син дим слаб огън, над който върху два камъка се вареше нещо в очернена котелка. П. Вежинов, ВР, 42. Като я видя, веднага стана, отупа панталоните си, после погледна очернените си ръце. М. Грубешлиева, ПИУ, 113. Войнишката униформа го беше променила, не приличаше на прежния машинист от фабриката — висок, жилест, с очернено лице и запретнати ръкави. П. Вежинов, ВР, 160.

2. Прен. Опетнен, посрамен, опозорен. Очернена жена.