ОЧЕРНЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЧЀРНЯМ, ‑яш, несв.; очѐрня, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Правя нещо или някого черен, като го покривам, изцапвам с чернилка или нечистотия; изчерням. — Морис, какво мислиш: ако го пипна, ще си очерня ли пръста? Н. Драганов, ТМС, 68. Помилвай циганката, да та очерни. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 64.

2. Прен. Опетнявам, посрамям, опозорявам, зачерням. — Абе, я нали ви казвам: нема такова нещо. Вие го измислихте, за да ме очерните. Н. Хайтов, ДР, 101. И ако някой се опитваше да очерня негов враг, за да му направи удоволствие, Гмуреца го прекъсваше строго: "Имам си аз толкова ум, знам кой какъв е!" Ст. Даскалов, СЛ, 151. Той го смята за свой съперник по службата и иска на всяка цена да го очерни. М. Марчевски, ТС, 71. очерням се, очерня се страд.

ОЧЀРНЯМ СЕ несв.; очерня се св., непрех. Ставам черен, като се покривам частично или изцяло с чернилка или се изцапвам с нечистотии; изчерням се. Целият си се очернил, докато си чистил печката. Веднага в банята да се изкъпеш!