ОЧЕРТАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЧЕРТА̀НИЕ, мн. ‑ия, ср. Линия, която очертава общата форма на някакъв предмет, фигура, както и на техни детайли; контур. Изобразявайки едно кълбо в ортогонална проекция, винаги ще имаме очертанието му във вид на окръжност. Матем., 1966, кн. 4, 22. // Само мн. Линии, които очертават далечен предмет (бряг, планина, град и др. под.), поради което се виждат смътно, неясно; контур. В така посочените очертания Рила планина заема едно пространство от 2396 кв. км. М. Гловня и др., Р, 6. В далечината се мержелееха синкавите очертания на Родопите, призрачни и примамливи. Надясно се губеха едва доловимите очертания на Атон.