ОЧИВА̀ДЕЦ, мн. ‑дци, м. Индив. Човек, който вади очи. И същият този самодържец [Василий Българоубиец] — българомразец и очивадец подарява на Самуиловата дъщеря Мирослава званието "зости" (придворна дама) затова, че е изменила на баща си. Н. Драгова, КО, 16-19.