ОЧИЛА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЧИЛА̀, мн., ед. няма, ср. Приспособление от две малки оптически стъкла, прикрепени с рамки, което се употребява за нормализиране на зрението или за предпазване на очите. — Едно единствено [яйце] — потвърди Кънчо и намести очилата си на носа. Цв. Чалъков, ЗИК, 52. После сядаше пред малката кръгла масичка и изтриваше очилата си с едно парченце синьо кадифе. Л. Михайлова, Ж, 126. В ръката му [на Тончо] блестеше дълга никелирана пръчка,.., а на очите си беше сложил защитни мотоциклетни очила. Цв. Чалъков, ЗИК, 56. На шантави очи, очила не трябват (не помагат). Послов. П. Р. Славейков, БП I, 298. Предпазни очила. Рогови очила. Очила за слънце. Очила с голям диоптър.

◊ Гледам <на света> през розови очила. Разг. Възприемам всичко оптимистично, от добрата му страна. И през тия часове неврастенията му [на Борис] избиваше ту в заядливост и песимизъм, ту в маниакалната веселост на човек, който гледа на света през розови очила. Д. Димов, Т, 521.