ОЧКУ̀Р

ОЧКУ̀Р м. Диал. Вракозун. Добре стегнатият очкур или дебел ремък така крепеше и придържаше плиткодънните беневреци, че над тях като втасало тесто преливаше мощният корем хамбарлия. Т. Харманджиев, КЕД, 147.

Списък на думите по буква