ОЧУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЧУ̀ВАМ, ‑аш, св. и несв., прех. Диал. 1. Отглеждам, отхранвам; отчувам, изчувам. — Ха сега, сине, да ми почетеш нещо — да се порадвам и аз, че съм очувала учен, окат син! Г. Русафов, ИТБД, 251. Нема да ни натегнеш, очували сме те от мръвка месо, та сега ли! Ст. Даскалов, СД, 233. И стрина Тота видя зор, докато очува своите чеда — с мъка, с неволя, с немотия, но очува ги, па и пораснаха. М. Георгиев, Избр. разк., 231. Пиленце ѝ се молеше: / "Сестро Богдано, Богдано, / недей ми реза крилата, / че имам малки пиленца — / пиленца да очувам!" Нар. пес., СбНУ ХLIV, 313.

2. Опазвам, запазвам. — Ох, дано тоя път господ да ни очува! — простена умолително Кръстевица. — Народът иска мир, не иска война, но да видим! — рече тихо Кръстьо. Г. Караславов, ОХ I, 4. — Очувахме главите, а? — спря той [Петко] на две крачки от мъжете, като че искаше да ги държи под очи. Ст. Сивриев, ПВ, 151. очувам се страд и възвр.

ОЧУ̀ВАМ СЕ несв., непрех. Диал. Опазвам се, запазвам се. По едно щастие неговият [на диалога] оригинален ръкопис се е очувал в Белградската народна библиотека, гдето имах възможност да го разгледам. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 180.