ОЧУШКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЧУ̀ШКВАМ, ‑аш, несв.; очу̀шкам, ‑аш, св., прех. Разг. 1. Чушкам докрай някои зърнени растения, за да извадя, прибера семето от шушулката, обвивката, чушката им; изчушквам, оронвам. Па напокон, кога очушкаме дома масурите, ще занесем в хамбара му очушкан кукуруз, колкото ни се пресметне. Т. Влайков, Пр. I, 304. Стрина ти Ценовица казва, че тяхън Митко сяка вечер очушквал по един черек, ем той е по-малък от тебе. Т. Влайков, Съч. II, 5.

2. Прен. Пренебр. Изгонвам, изпъждам, отстранявам или избивам мнозина или всички; изчушквам. "Топове, изкараха топове!..." .. Може и да се измъкнем из калето, викат, нямало стража, очушкали я Османовите. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 593. очушквам се, очушкам се страд.