ОШАВЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОША̀ВЕЦ, мн. няма, м. Умал. от ошав. Да ти сваря малко ошавец, искаш ли? — попита баба Нягуловица, като се усмихваше топло на дядо Нягул Горския. П. Стъпов, ЧОТ, 17. Кметът ми каза, че церът на моята болест били узрелите вишни. Един ошавец от узрели вишни — и нищо ми няма. А. Каралийчев, МИ, 97.