ОШАШАВЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОШАШАВЯ̀ВАМ¹ несв.; ошашавя̀, ‑ѐеш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. ошашавя̀л, ‑а, ‑о, мн. ошашавѐли, св., прех. Разг. Правя някого шашав, направям някого да

стане шашав; пошашавявам¹, ошашавям. Скъпотията ошашави хората. ошашавявам се, ошашавя се страд.

ОШАШАВЯ̀ВАМ СЕ несв.; ОШАШАВЯ̀ СЕ св., непрех. Разг. Обърквам се напълно, ставам шашав; пошашавявам се, ошашавявам², ошашавям се.

ОШАШАВЯ̀ВАМ², — аш, несв.; ошашавѐя, ‑ѐеш, мин. св. ошашавях, прич. мин. св. деят. ошашавял, ‑а, ‑о, мн. ошашавѐли, св., непрех. Разг. Обърквам се напълно, съвсем, ставам шашав; пошашавявам¹. От беднотия сиромасите ошашавяха.