ОШЕТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОШЀТВАМ, ‑аш, несв.; ошѐтам, ‑аш, св., прех. 1. Шетам, оправям, извършвам напълно, докрай домакинската работа, която имам. Иванка, след като ошетваше вкъщи, притичваше у Стоянови и започна да го лекува. П. Здравков, НД, 139. Тя, след като ошетваше голямата къща на един лекар, разхождаше децата му в градината. Д. Кисьов, Щ, 201-202. Лоша болест, чедо, невярна болест! Едвам тази заран ми посветна малко пред очите, стана ми леко и ми се прияде пилешка трътка, ама кой да ми сготви и кой да ми ошета? Чудомир, Избр. пр, 216. Майка Милици говори: / — Милице, моя снашице, / по-рано шетба ошетай, / рано на порти излязвай. Ц. Церковски, Съч. II, 229. Ошетах като кучето на нивата. Погов. П. Р. Славейков, БП II, 190.

2. Разг. Изхождам, обхождам много места или изцяло едно определено място. Бай Кечо бе живял в Европа, говореше западни езици, ошетал бе световните картинни галерии и отдалече разпознаваше старите майстори на четката. Ст. Сивриев, ЛФ, 1978, бр. 1, 5. Оставям на жената да разтовари царевичака, а аз тръгвам да ошетам селцето, щото на едно място не ме сдържа. Й. Радичков, ББ, 41. ошетвам се, ошетам се страд.