ОШИЙНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ОШЍЙНИК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. Нашийник. Те [палячото и жената] прелитаха постоянно по залата,.., като две немирни пеперуди.. той.. с разветите си широки ръкави и пъстрия надиплен ошийник на палячо. Г. Райчев, Избр. съч. II, 226. — Стига, Марийо! — прекъсна я царят. И той разкопча ошийника на ризата си, сякаш го стягаше. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 38. Потеглиха и кучкарите — хрътките опънаха ошийниците си. Д. Спространов, ОП, 111.