ОЩАСТЛИВЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЩАСТЛИВЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; ощастливя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Книж. Правя някого да бъде щастлив. Най-главното старание на Методия в това време е било да ощастливи колкото са може повече славянските племена. КМБП, 40. Бъдете верни на трона ми, и аз сякога съм готов да ощастливя своите верни и покорни слуги. С, 1872, бр. 45, 358. Други подскачаха от радост, че турското правителство са е уплашило [от цариградската преса] или пък е намислило най-после да ощастливи своята рая с някои правдини. З. Стоянов, ЗБВ I, 257. ощастливявам се, ощастливя се страд.

ОЩАСТЛИВЯ̀ВАМ СЕ несв.; ощастливя̀ се св., непрех. Ставам щастлив. Знам само, че когато си наемен работник и пред канцеларията на инженерите чакат най-малко сто души, за да се ощастливят с мястото ти, длъжен си да бъдеш смирен и кротък, да понасяш без протести и ропот всички несгоди и унижения. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 26. Аз си представих колко много тряба да го измъчва неудовлетворената страст на пушача и колко по-голяма тряба да е мъката му, че секи друг, но не и той ще се ощастливи от угарката, която накрай ще захвърля. Д. Калфов, ПЮН, 135. Ощастливих се с раждането на детето.