ОЩАСТЛИВЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЩАСТЛИВЯ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от ощастливявам и от ощастливявам се. — Не, господин поручик, ще ви кажа правичката: насилственото ощастливяване на народа е по-ужасно и от най-черния терор. Д. Вълев, З, 178.