ОЩЕНКО —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ЩЕНКО нареч. Диал. Умал. от още; ощечко, ощичко, ощко. Приготвихме вече щото трябва.. за градението, продадохме и едните волове, и две уничета, та зехме и парици ощенко, и дорде да излезе Цонко от солдатлъка, ние направихме къщата. Т. Влайков, Съч. II, 79. Нека ощенко да си пожалея Цонка. Че тя нали ми бе едничка сестрица! Т. Влайков, Съч. III, 263.