ОЩИПВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЩЍПВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от ощипвам и от ощипвам се. Едно силно ощипване по крака я накара да изтръпне. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 407. Вечерта управителката на сиропиталището разправяла, като гледала тъмночервените петна от ощипванията: — Да, да, детето трябва да е заболяло от едра шарка. Хр. Смирненски, Съч. III, 127.