ОЩЪРБЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЩЪ̀РБЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от ощърбя като прил. 1. Който е неравен, грапав поради отчупени малки части по повърхността или по ръба, по края; нащърбен. Рисът се размърда. Той изохка тежко.. Къньо стана, взема стомната с вода и го поля. Оня отвори уста,.. Пи дълго, пое си дъх и пак залепи устни в ощърбения съд. Кл. Цачев, ГЗ, 167. Вечерно време малкият носеше от чешмата вода с ощърбената стомна за общинските съветници. А. Каралийчев, СР, 28. От четириетажната къща, в която живеех, сега стърчат само ощърбени стени и килнати бетонни плочи. Б. Болгар, Б, 30. Ощърбена паница.

2. За луна — която е започнала да намалява след пълнолуние; нащърбен. От бледите лъчи на ощърбения месец.. не можеше да се разбере добре какво е написано. Г. Караславов, Избр. съч. II, 27.