ОЩЪРБЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЩЪРБЯ̀ВАМ¹, ‑аш, несв.; ощърбя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Правя нещо да стане щърбо; нащърбявам. — Зъбите на овцете ще къртиш, как можа.. Да ощърбиш овцете, наряд да не дадеш! Ст. Даскалов, СЛ, 304. След малко чукчето зазвънка по стоманеното ѝ [на косата] острие. "Като недовиждам, може и да я ощърбя." М. Яворски, ХСП, 123. — Хе, Бошко, кови, че бягай след мене.. хем чукай полека, да я [косата] не ощърбиш. Ц. Церковски, ТЗ, 19. Ощърбих стомната. ощърбявам се, ощърбя се страд.

ОЩЪРБЯ̀ВАМ², ‑аш, несв.; ощърбѐя, ‑ѐеш, мин. св. ощърбя̀х, прич. мин. св. деят. ощърбя̀л, ‑а, ‑о, мн. ощърбѐли, св., непрех. Ставам щърбав. Измоделирана [пещерата] е с безброй красиви сталактити и сталагмити, които, за съжаление, оредяват и ощърбяват под разрушителните удари на "любителите" на природните красоти. П. Делирадев, В, 327. Съвсем ощърбял старецът.