ПАВЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАВЀ, мн. ‑та, ср. Блокче от твърд дялан камък или от специален керамичен материал с форма на куб или паралелепипед, което се използва за направа на паваж. Спирайки се, за да не сгазят хората, конете изпъваха като тояги предните нозе и се позплъзваха по гладките павета. М. Кремен, РЯ, 212. Централната улица и улицата.., дето водеше за гарата, бяха настлани с гранитни павета. А. Гуляшки, ДМС, 116. Утрото .. искреше в измитите от дъжда павета на главната улица. Ем. Манов, БГ, 123. Подухваше хладен вятър, който бе спрял капчуците и заледил жълтите павета. О. Бояджиев, П, 89. По авеню "Осми май" няма паметни плочи.., но тук всяко базалтово паве бе попило струя разлята кръв. Г. Готев, ПШ, 144.

◊ На жълтите павета живея. Разг. В центъра на гр. София (живея). (по цвета на керамичните жълти блокчета, с които е павиран центърът на София).

— Фр. pavé.