ПАВЕНЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАВЀНЦЕ¹, мн. ‑а, ср. Умал. от паве; малко паве.

ПАВЀНЦЕ², мн. ‑а, ср. Диал. Паунче; павунче. Похвали се Павел болярин/..,/ че си има сребърно двори,/ ../ с девет пауна, с девет павици,/ с девет павици и девет павенца. Нар. пес., СбВСт, 296.