ПАВЛИКЯ̀НСТВО

ПАВЛИКЯ̀НСТВО, мн. няма, ср. Истор. Дуалистично религиозно еретическо учение в християнството, възникнало през VII в. в Армения и разпространено във Византийската империя и България, според което светът е създаден от злия бог. Манехеизмът се появи в нова форма около VII столетие в царуванието на Констанция.. и е известен в историята под име павликянство. Р. Каролев, УБЧИ, 91. Павликянството е оказало силно влияние върху богомилството.

— Друга (остар.) форма: павликѐнство.

Списък на думите по буква