ПАВУ̀Н

ПАВУ̀Н м. Остар. и диал. Паун; павлин, павой, павуняк. Залаяха псетата, закуркаха пуйки и павуни. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 86. Хвърковатите са наумили да си направят цар, павунът удостоявал себе си да го ръкоположат заради хубостта му. П.Р. Славейков, ЕБ (превод), 18. Перчи са като павун. Погов. П. Р. Славейков, БП II, 46.

Списък на думите по буква