ПАВУР —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАВУ̀Р м. Диал. Калаен или керамичен плосък заоблен съд с тясно гърло, подобен на бъклица, с вместимост около 1 литър, използван в миналото за ракия; бахур, костер, пинта, плоска. Ракията донесоха в голям калаен павур и я наляха в тънки арабски филджани. Всички пиха. Вл. Свинтила, СЗЗ, 75. Дайте една глътка ракия, бе. Някой изнесе павур, калфата го навири. В. Мутафчиева, ЛСВ, 624. — "Мила тейнова, Радо льо,/ деветима та иская/..,/ девет павура напия/..,/ нийде та тейно не даде! Нар. пес., СбНУ XLVI, 138.

— Други (диал.) форми: пагу̀р, палу̀р, пау̀р, пахур.