ПАВУ̀РЧЕ

ПАВУ̀РЧЕ, мн. ‑та, ср. Диал. Умал. от павур. — По-добре е да станеш и да туриш хляб в торбата, и в павурчето ракия да налееш. Й. Йовков, СЛ, 184. — Дай ми павурчето, войводо, дай ми го.. Без да продума,

Хаджи Димитър откачи от колана си павурчето, в което имаше ракия с отрова. Ст. Дичев, ЗС II, 33. Филю винаги носеше в пояса си павурче с хубава сливовица. Б. Геронтиев, Б, 91.

— Други (диал.) форми: пагу̀рче, палу̀рче, пау̀рче, паху̀рче.

Списък на думите по буква