ПА̀ГУБА

ПА̀ГУБА ж. Книж. Остар. 1. Голяма загуба, вреда, щета. — Те [колибарите], както векове са смогвали бащите ви и вас да нахранят, ще понесат някоя и друга година пагубите на базиргяните. П.Ю. Тодоров, Събр. пр II, 351. Рада от бесна — по-бесна! И пагуби, и поразии, и съсипии, а инаетлък, па и лоши думи! М. Георгиев, Избр. разк., 62. Византийците не можаха вече да търпят пагубите, които им ставаха от българска страна. Д. Войников, КБИ, 65. Който строши или развали на някого земледелчески сечива и оръдия,.. плаща пагубата на ощетений. Ф. Перец и др., НЗ (превод), 65. Наистина бях чул веднъж баща си да ся оплаква от пагуби, произведени от революцията. П.Р. Славейков, ДБМ (превод), 6.

2. Пълно унищожение, погубване, гибел. Имаше надежда [Латинската империя] да утвърди властта си за много време над целий Балкански полуостров. — Нашите царе Йоан I и Йоан II Асен са, които ощетиха тази надежда на латинците и приготвиха пагубата на империята им. М. Дринов, ПСп 1873, кн. 7, 26. "Каква е тая войска, с която ще ся биете? Една сбирщина от народи немощни и слаби като жени.., които желаят едни на други пагубата.." Г. Кръстевич, ИБ I, 378. Много неприятели заплашват Испания.. Много причини я тлас‑

кат към пагубата ѝ. Н. Михайловски, ПА I (превод), 18.

Списък на думите по буква