ПАДАЛО —Речник на българския език — алтернативна версия
ПА̀ДА̀ЛО2, мн. па̀дала̀, ср. Остар. и диал. Място в планина или край път, където спират и нощуват колари, пътници или стада. Вечерта нашето падало беше полянката в северните поли на самия Белмекен. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 68. "Либе Стояне, Стояне,/ тебе най-напред писаа,/ че знаеш длъги друмове/ и на друмове падала,/ на реки плитки бродове. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 454-455.