ПА̀ДАМ

ПА̀ДАМ, ‑аш, несв.; па̀дна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. 1.Движа се бързо свободно надолу в посока към повърхността на земята по силата на притеглянето. Бухтене на вода, която пада отвисоко, .. достигна до слуха му. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 18. Стопля се. От стрехите започва да пада сняг. Й. Йовков, Ж 1945, 74. Сутринта захванаха да падат турски гюлета в града. А. Каралийчев, ТР, 183-184. Баща ми е в болницата. Той е зидар. През зимата падна от скелето на едно високо здание. Ал. Бабек, МЕ, 204. Пада метеор. // Прен. За слънце — залязвам, скривам се. Слънцето .. скоро щеше да падне зад хоризонта. Д. Шумналиев, ПЛ, 17. Слънцето падаше към ниското и слаб ветрец слизаше от Балкана. Елин Пелин, Съч. IV, 49. Привечер, преди още слънцето да беше паднало зад близките борови гори, над скалите отвъд реката се показваше майка ѝ. Г. Караславов, Избр. съч. V, 222. // Прен. Обикн. с отрицание и в съчет. с предл. от. За предмет, усмивка и под. — намирам се някъде неизменно, винаги, постоянно съм налице. Давидовите псалми не падаха от ръцете му. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 164. Лулата не е падала от устата му и .., нервите му са останали непокварени. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 158. Телефонната слушалка не пада от ръката му. Н. Каралиева, Н, 92. Лицето ѝ руменееше и усмивката от устата ѝ не падаше. Елин, Пелин, Съч. III, 128. От дебелото му .. лице, .., не падаше една самодоволна усмивка при вида на препълнения салон. Ив. Вазов, Съч. Х, 105.

2.За дъжд, сняг, градушка — лея се, сипя се от облаците във вид на капки, снежинки или ледени зърна, като обикн. се натрупвам наслагвам върху земната повърхност; валя, навалявам. Надвечер падна едър, прохладен дъжд. А. Каралийчев, МИ, 95. Падна първия сняг, настъпи зимата. Д. Талев, ЖС, 91. Снегът падаше безшумно на едри парцали и здрачаваше далечините. Ст. Загорчинов, ДП, 289. Падна град, всяко парче като пестника на възрастен мъж. А. Дончев, ВР, 17. // Разг. За роса, слана — създавам се, възниквам, обикн. след сутрешно захлаждане, от влагата във въздуха. Сутрин падаше бисерна, студена роса, към пладне напичаше октомврийското слънце. Ем. Станев, ЯГ, 33. Рано напролет времето е по-топло от нормалното .. След това настъпват студове и падат слани, които унищожават цветовете. Д. Георгиев и др, ХР, 22.

3.За човек или животно — внезапно губя изправено, равновесно положение и се събарям на земята, пода, обикн. поради удар, болест, изтощение и под.; повалям се, строполявам се, рухвам. Противоп. ставам. Спъна се пред вратника и падна в бъзето. В. Пламенов, ПА, 117. Усетих силен удар по главата, олюлях се, паднах и изгубих съзнание. Ил. Волен, МДС, 26. Припукаха пак пушки. Падна Шибил, падна най-напред на лицето си, после възнак. Й. Йовков, СЛ, 18. Добичетата от глад често падаха по къра и там умираха. П. Михайлов, МП, 74. В Петербург студ, хората падали по улиците. Д. Добревски, БКН, 84. Пушкалата екнат. Турците реват, / насипи налитат и падат, и мрат. Ив. Вазов, Съч. I, 203. // За предмет, растение — губя изправеното си положение и се повалям на земята, пода. Една вила, опряна на стената, падна, удари фенера и го събори. Й. Йовков, АМГ, 49. Остър сърп блещи в ръцете ѝ, а под него падат ръкойка след ръкойка. Елин Пелин, Съч. I, 154. Той кроеше как и откъде ще почне коситбата, представяше си накъде е полегнал фият, на коя страна ще падат откосите. Г. Караславов, СИ, 236. — А стените на инженер Виденов как са ..? — Може да се люлеят, но няма да паднат. Д. Фучеджиев, Р, 291. От една брадва дървото не пада. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 22. // В съчет. сколене, очи и предлог на, по. Заставам на колене или лягам по очи пред някого или нещо като израз на почит, на преклонение. Отец Йоаким падна на колене пред чудотворната икона, смазан, изумен и отчаян. Елин Пелин, Съч. IV, 51. Фараонът имал неограничена власт .. Всеки бил длъжен, дори знатен и богат, да пада на колене пред него. Ист. V кл, 23-24. Под Горуна всички паднаха на колене и заедно вдигнаха ръце към слънцето. Г. Алексиев, ДЦ, 90. Подир малко тримата гости, задъ‑

хани, се изкачиха по витата стълба и паднаха на очите си пред високия съдия. А. Каралийчев, ТР, 146. Така много ѝ [на Стояна] се искаше да се уплаши от нещо, да падне по очи и се покори, ослепена от страшна светлина. В. Попов, Избр. пр, 42.

4. За плодове, листа, пера, коса и под. — откъсвам се от мястото, където съм израснал, обикн. след узряване, изсъхване, болест и др.; капя, опадвам. От клоните на елата падаха шишарки. Ем. Станев, ЯГ, 56. Грашев погледна дола, .. невероятно красив от обагрената букова шума, която все още не падаше. Д. Фучеджиев, Р, 203. Две пера паднаха от опашката на врабеца. Елин Пелин, Съч. II, 137. Шупливата круша сама си пада. П. Р. Славейков, БП II, 213. Вакла мечка мечкорана, / лете спи като заклана, / есен, паднат ли листата, / тя напълва си устата. А. Разцветников, ОНН, 19. Косата му почна да пада преди да е побеляла. △ От тежкото заболяване зъбите ѝ започнаха да падат.

5. Откъртвам се, отковавам се, отлепвам се, отделям се от нещо, към което съм бил прикрепен или от което съм част. Там, на широкия мегдан, постлан с обли камъни, блещи подкова. Тя е паднала от коня на някой рицар, минал тук. Елин Пелин, Съч. V, 41. През първата година от войната доносихме старите си обувки. През втората .. подметките им съвсем паднаха. П. Славински, МСС, 38. — Днес пък, знаеш ли какво стана .. на една кокона ѝ падна тока [на обувката], тъй .. целия — от дъното. Не са като тия здрави [обувки], дето ги правиш ти... Ст. Чилингиров, ХНН, 137. Водех коня полека и мислех вече да запра .. Кога токо — "скррръц!"прасна нящо. Погледнах: един наплат [на колелото] паднал и една спица строшена. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 32. Мазилката на тавана падна.

6. Загивам, умирам, бивам убит, обикн. в битка, война. Аероплани сипеха бомби деня и нощя .. Падаха всеки ден невинни жертви. Й. Йовков, Разк. II, 88. Повече от две хиляди негови войници бяха паднали в сражението, много командири на стотни напоиха земята с кръвта си. А. Гуляшки, ЗВ, 238. — Знам аз какво ни струва тая кръв. През войните паднаха триста хиляди. Ем. Станев, ИК III и IV, 546-547. — Долу шапките! .. — На колене, когато говорите за сто хиляди души, паднали за една идея!... З. Стоянов, ХБ, 132. Аз паднах. Друг ще ме смени и толкоз — .. / Какво тук значи някаква си личност! Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 130. Сто двадесет души те бяха на брой. / И паднаха всички при първия бой! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 15.

7. Обикн. за дреха, плат, коса и др. — заемам свободно отвесно положение без опора отдолу; спускам се. Багреницата на широки дипли падаше до краката му. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 8. Тя [роклята] беше цялата на плисета и падаше като туника. Б. Болгар, ОП, 43. Христос, със синя мантия, .. държи евангелието с лявата си ръка, а с десницата благославя. Чупките на дрехите му падат съвършено свободно. А. Каралийчев, С, 36. Наведе глава и хубавите й руси коси паднаха и закриха половината от лицето ѝ. М. Грубешлиева, ПИУ, 72.// Променям рязко, изведнъж положението си, като слизам надолу по силата на тежестта си; спускам се, смъквам се.Хайде, дядо, не изоставай! — викаше му партизанинът. — Стой бре, момче, дорде стигнем в селото ще ми паднат гащите, ще стана за смях на цяло село. Ем. Коралов, ДП, 119. Трепетът се предаде надолу по ръката му, дланта само се отлепи от писалището, увисна във въздуха и после падна, пръстите му продължаваха леко да пошавват. А. Наковски, МПП, 67. Графът със свръхусилие на волята се държеше буден. Клепачите му падаха тежки, лепкави. Бл. Димитрова, ПСС, 246. Завесата падна, но още преди да писне кларнето, тя пак се вдигна и Павел заговори: — Почитаеми госпожи и господа! Г. Белев, ПЕМ, 70.

8. За мъгла, мрак и под. — явявам се и се разпростирам ниско над земната повърхност; разстилам се, спускам се. Вятърът беше утихнал и над града падаше сива есенна мъгла. Д. Димов, Т, 94. През нощта падна силна мъгла и параходът бе принуден да дава ежеминутно тревожни сигнали. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 71. Над безлюдните посърнали полета падаха мъгливи дрезгавини. Й. Йовков, Разк. II, 115. Слънцето беше вече залязло и в гората падаше мрак. Ем. Станев, ПГВ, 88. Слънцето заседна червено, кърваво и падна здрач. Елин Пелин, Съч. I, 37. Всяка вечер над градът / пада синкава омара. Н. Ракитин, С II, 101. ● За сянка. От срещния зид върху пътя пада тъмна сянка. Елин Пелин, Съч. III, 106. Луната грее студена и безучастна. От дърветата пада плаха сянка. С. Радев, Худ., 1909, кн. 4, 10. С тежки стъпки спряха пред колибата двама души. Сенките им паднаха пред входа. Гр. Угаров, ПСЗ, 576. Слънцето залезе. Над ливадите падна сянка. Въздухът стана студен и резлив. А. Дончев, ВР, 137.

9. Прен. За нощ, вечер, тишина и под. — настъпвам, установявам се; наставам. Падна чудна лятна нощ. Елин Пелин, Съч. I, 7. Нощта пада бързо, черна и студена. К. Константинов, НЗХ, 33. Падаше вечер. Селото полека потъваше в синя мрачина. А. Каралийчев, ПС III, 10. Ранната зимна вечер падна с хилядите светлини по улиците и из къщите. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 162. Паднал беше първият есенен студ. Й. Йовков, Ж 1945, 39.Ще падне дълга и сурова зима. Ст. Загорчинов, ДП, 72. Пада вред тишина, глухота. / Тръгват в своя път прелетни птици. / Кацат врани на черни

ята / по къртичини и лозници. П. Алипиев, Стр, 112.

10. За лъчи, светлина, поглед и под. — насочвам се, достигам до определено място. Светлината нахлу в стаята и слънчеви лъчи паднаха върху чашата. Елин Пелин, ПР, 23. Отстранихме се малко за да падне светлинка в зимника. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 65. Върху далечната, загадъчно хубава сграда падаше нежният пурпур на утрото. Й. Йовков, Разк. II, 173. Като минаваше през пруста, погледът му [на Захарий] падна на едно голямо огледало в рамка. Вл. Свинтила, СЗЗ, 233.

11. За светкавица (мълния), гръмотевица — идвам от облаците и попадам на определено място от земната повърхност или върху определен обект; удрям. А снощи имаше буря. Дойде внезапно .. Падна гръм, последва го друг. Затрещяха като брадварска сеч. Ст. Станчев, ПЯС, 51. Светкавици падаха, гръм дробеше небето на парчета. Елин Пелин, Съч. II, 176. Гръмотевиците падали по високите баири и по старите дъбове. К. Калчев, ПИЖ, 70. Просветва. После пада гръм. / И в очите блесва радост. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 83. // За снаряд, бомба, граната и под. — попадам на определено място, обикн. върху някаква цел. Върху селото падаха сега безброй шрапнели и гранати, падаха с една трескава и яростна бързина. Й. Йовков, Разк. II, 155. Падна втора мина, сега вече пред мотилата. Немците се прицелваха. Д. Димов, Т, 615. Над хълма с вой и трясък падаха снаряди. Е. Багряна, ПЗ, 9. В центъра на София паднаха няколко бомби.

12. В съчет. с предл. върху, на. За ударение, акцент — намирам се, заемам определено място в сричковия строеж на думата; съм. Когато четем на глас .., забелязваме, че някои срички от думите се изговарят с по-силен глас — върху тях пада ударението. Христом. V кл, 69. Посетителят в театъра не бива да чува .. и думи с менливи ударения, употребени в техните възможни произношения: и брашно̀ и бра̀шно, и сѐдмица и седмѝца .., ту спо̀ри, ту спорѝ — две думи с различни произношения според това, на коя сричка пада ударението? Н. Лилиев, Съч. III, 325. В чешки и словашки език ударението пада винаги върху първата сричка на думите.

13. За цена, температура, скорост или друго нещо, измервано с числова стойност — намалявам, ставам по-малък, с по-ниска стойност; понижавам се, спадам. Противоп. вдигам се, покачвам се, скачам, увеличавам се, повишавам се. Положението на българския занаятчия се влошава още повече. Цените на неговите произведения падат от ден на ден. Ив. Унджиев, ВЛ, 37. Той бе установил, че след всеки дъжд температурата рязко пада. Гр. Угаров, ПСЗ, 524. Раждаемостта в стара Европа сѐ пада и пада. Знаете ли какво значи това за след половин век? Ас. Златаров, Избр. съч. II, 46. В резултат на Първата световна война, гражданската война и интервенцията производството на метал паднало още по-ниско. НТМ, 1967, кн. 226, 29. // За някакъв признак или проява — ставам незадоволителен, не съответствам на определено изискване, норма; влошавам се, спадам. Кръгът на критиците е много ограничен, малко хора пишат — те са и тук, и там, качеството на работата им пада. М. Величков, Т, 1954, кн. 1, 24. Остриков има усет за композиция, умее със средствата на композицията да създаде драматично напрежение .. Но често напрежението отслабва, ритъмът пада поради излишно многословие. Д. Гюрова, РБ, 64. Говорихме дълго с гостите, и песни пяхме. И гласът ми падна. // Прен. За психическо, емоционално състояние — губя силата, приповдигнатостта на някакво чувство; спадам. Той скачаше без желание на един крак по квадратите на дамата и чувствуваше как настроението му падаше все по-ниско и по-ниско. П. Вежинов, СО, 99. На другия ден възторгът от бунта падна и се явиха безпокойства за съдбата на бунтовниците. С. Радев, ССБ II, 425. От неуместните шеги настроението на гостите падна.

14. Прен. Обикн. в съчет. с предл. на, върху. За работа, грижа, отговорност, вина и др. — отнасям се към, до някого, който извършва нещо или е свързан с нещо; лягам, стоварвам се, струпвам се. Идеше тежка, гладна зима, а Станка оставаше сама, всички къщни грижи падаха върху нея. Г. Караславов, ОХ II, 435. Къщната работа падна на двете мамини ръце, но мама не се оплакваше на никого. Напротив, стана още по-усърдна и работлива. К. Калчев, ПИЖ, 101. Шпионите винаги са преструват, правят така, че върху тях да не пада никакво съмнение. П. Вежинов, ЗЧР, 69. Така се бранеше Ралчо при досегашните разпити и следствия и все излизаше прав. Вината падаше на другите, главно на домакина, а домакинът пък се оправдаваше с лошите условия. Ст. Даскалов, СЛ, 62. Орце каза, че по наша вина щели да загинат невинни хора. Но ние ли сме виновни, .. Вината няма да бъде наша, грехът няма да падне върху нас, а върху тираните. Д. Спространов, С, 313.

15. Само 3 л. За крепост, град, страна и др. — бивам превзет, победен, надвит, завладян от някого. Пред тая армия .. падаше всичко. Падаха крепости, градове, села. Й. Йовков, Разк. II, 180. — Кажи сега, защо падна Римската империя? Ст. Стратиев, ПП, 22. Конниците, наредени в счупена редица, ожидаха да падне крепостта, за да влязат в града. Н. Райнов, ВДБ, 69. Падна Пирот. Обявиха примирие. Ал. Константинов, Съч. I, 156. Но вълни по нови от орди дивашки /

гълтат, потопяват орляка юнашки .. / йоще миг — ще падне заветният хълм. Ив. Вазов, Съч. I, 205. И други царства падали са с трясък. И трясъкът им дълго е ехтял. В. Марковски, ПЗ, 47.

16. Прен. Разг. Губя, загубвам, изгубвам (спортна или хазартна игра). Противоп. бия, спечелвам, побеждавам. Зрителите с нетърпение очакваха второто полувреме. Според повечето от тях тогава играта непременно щяла да се обърне: "Няма начин нашите да паднат — казваха те. — Изключено!" А. Наковски, БС, 82. — Ако ние сме у тях, разговорите се движат около това, каква рокля си е направила Мария .., до колко часа миналата вечер са играли карти, кой е паднал и какво е черпил за това. ВН, 1959, бр. 2559, 2. — Отивам си! — Значи признаваш, че падна. Цигарите утре са от тебе. Сп. Кралевски, ВО, 89. Винаги падам на шах."Славия" падна от "Левски" с 1 на 0.Паднах две игри на билярд. // Разг. Само св. За гол при игра с топка — бивам вкаран, отбелязан, постигнат. Единственият гол падна още в първата минута и след това цели 89 минути зрителите бяха под напрежение, в очакване промяната в резултата. ВН, 1962, бр. 3286, 3. През второто полувреме паднаха 3 гола.

17. Прен. Преставам да бъда на власт, загубвам властта или някакъв висок пост. Правителството падна, както никое правителство не е падало: без борба, без противение. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 233. След разтурянето на камарата падна и министерството. Състави се нов временен кабинет под председателството на Климента. С. Радев, ССБ I, 187. До година, до друга дружбашите ще паднат, ще дойдем и ние на власт и тогава прави чифлика. Ем. Станев, ИК III, 97. Виж ако началството падне, ако го снемат по някакъв повод, тогава въпросът е друг. П. Незнакомов, АБМ, 24. Генералът вижда колко много приятели има човек, когато е на власт, и колко малко остават те, когато падне. Е. Каранфилов, Б III, 44. По онова време в страната настъпиха смутни събития. Паднаха едни управници; дойде съвсем нова власт. Г. Райчев, ЗК, 161.

18. Прен. Разг. Бивам отменен, отхвърлен, преставам да важа; отпадам. Първият път осъдиха Тошо на една година затвор и глоба, но той го обжалва и затвора падна, остана само глобата. Ст. Даскалов, БМ, 12. Падна и предложението да тръгнем по гребена на бърдото. Ив. Вазов, Съч. ХV, 101. — Ние гласяхме нашия бъдащ съвместен живот при условие, че Елена ще ме напусне .. Това условие падна, следователно и нашето решение... Ст. Л. Костов, М, 126-127. Чевръсти нозе се надбягват с вятъра, кръжат тълпи журналисти .., падат световни рекорди. Л. Стефанова, ВМД, 66. Игралният филм падна от програмата на телевизията.Вярваме, че в близко бъдеще ще падне границата между България и Македония.

19. Прен. Разг. Загубвам физическите си сили от старост, болест, преумора и под.; изнемощявам, отпадам, западам, грохвам, съсипвам се. — Не съм стар още наистина, но откъде да знам, току виж, че след пет или десет години може би, все едно ще падна съвсем. Кр. Велков, СБ, 5. С този син [Алекси] земеделие не можеше да се кара, а Юрталана падаше полека-лека, трудно щеше да се разправя постоянно с аргати и надничари. Г. Караславов, С, 223. — Остарях, много паднах... И дядо Матей, като се заклатушка на слабите си крака, скриви в уличката с вила на рамо и се изгуби. Елин Пелин, Съч. III, 33. Паднали от глад и от път, те [четниците] се покорили, повярвали на обещанието. З. Стоянов, ХБ, 390. // В съчет. с болен — заболявам, разболявам се; лягам. В надвечерието на критическия ден Партений от нервно напрежение и мъка падна болен. Ив. Вазов, Съч. Х, 164. Когато Смирненски падна болен, .. ние ходихме .. да молим за средства, но не успяхме нищо да измолим. А. Каралийчев, С, 203. По Кръстопоклонна неделя буля Богданица падна болна — на умиране. Сбърка се сиромахът Богдан, почуди се що да чини. Хр. Максимов, СбЗР, 23.

20. Прен. Разг. Само несв. Имам, притежавам някакво качество, съм някакъв. — А! Вие се познавате? — Да, даже падаме малко роднина — бяхме годени. Г. Стаматов, Разк. II, 55. А синът все към нейна страна: — Мамо — казва, — стой настрана. Сонето е много културна, ама пада малко индивидуалистка. Г. Краев, АЗ, 41. Сиреч не си прост, ами малко аджемия падаш. Ал. Константинов, БГ, 20. Бай Анастас пада филантроп барем малко нещо. Х. Смирненски, Съч. III, 115. Що е право — право, / твойто момче малко / пада вироглаво, / па Кина е кротка / като буболечка. Елин Пелин, Съч. V, 144-145.

21. Прен. Само в 3 л. Разг. Ставам, осъществявам се. Бабалъкът е заклал две кочета .. Пък и винце има от максул — голямо ядене и пиене ще падне! М. Марчевски, П, 193. Един ден от острова до сушата и един ден от сушата до острова, бая гребане пада, ще си скъсаш жилите от гребане. Й. Радичков, НД, 122. След това идва съботното ядене и пиене .. Или пък се разказват вицове: .. голям смях пада. Я. Антов, Ст, 1970, бр. 1263, 1. Голяма работа падна тогава, циганите, дето им носеха материалите, само тичаха с пълни чували, носеха калъпи и платове и викаха: "Готово, бе бате! Готово, бе!" Ст. Стратиев, СВМ, 136. Цане всяка година чакаше да дойде лятото, да ги разпуснат от училище .. Какви игри падаха по ливадите, какво къпане в Синия вир. В. Ченков, СНД, 39. "Аз ще те взема в моята банда... Бизнес ще падне!" Р. Ралин, ВМ, 46.

"Ако се научи по каква работа съм ходил в града! — мислеше Слав за баща си и му ставаше весело. — Ще има да падне караница!" Г. Караславов, ОХ I, 322.

22. Прен. Разг. Получавам, придобивам нещо като резултат от някаква работа, обстоятелства, положение, случай; сдобивам се. Рибарят не отстъпваше и се оплакваше, че Дунав приижда бързо и затова пада малко риба. П. Здравков, НД, 12. — Кураж, момчета, към лято отиваме, ето днес сме средата на януари — успокояваше ги Боцман с басовия си дрезгав глас. — Ще излезем оттук, .. па ще падне и хляб, и оръжие, и едно и друго. К. Ламбрев, СП, 56-57. За тази книга ["Майка"] той бе чувал много пъти от Стефан Белкин и от Милена. Най-после му падна. К. Калчев, ЖП, 46. Измъчван от астмата, Кръстьо по-честичко си полягаше. Паднеше ли му вестник, изчиташе го открай докрай. Г. Караславов, ОХ I, 7. Той кърпеше обуща, .. когато му паднеха материали отнякъде, .. изработваше нови. Но с това припечелваше малко пари. Ст. Даскалов, СЛ, 80.

23. Само несв. Разг. Заемам определено място, положение спрямо някакъв предмет, обект; разположен съм, намирам се, падам се. — Не е Топлица, не — обади се един глас отзад. — Топлица пада досам Одрин, отвъд реката. Ст. Загорчинов, ДП, 296. — Виж, у майчини ти .. по-често походвам, .. Па и по-близко сме до тях, а вие падате някак настрана. Т. Влайков, Съч. II, 63. Над нея [липата] се издигаше само коминът, но оттук той не се виждаше, защото пейката, дето бе седнал Игнат Гергуша, падаше на затул. Н. Нинов, ЕШО, 35. В един кът у милото ни отечество има село Диваково. Това село пада настрана от друма. Й. Груев, КН 4 (превод), 1. // Само несв. Остар. Отнасям се, принадлежа, числя се. — Към коя каза пада туй, Козлуджа? Варненският или шуменският кадия ви оправят давиите? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 395.

24. Остар. В съчет. с предл. в и отвл. същ. Изпадам. Кандов полека-лека се отчуждаваше от средата си и от интересите ѝ, избягваше шума и падаше в мечтателна апатия. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 92. Синът, паднал в скука, отегчен, не знаеше какво да запита. Елин Пелин, Съч. III, 38. Веднага след това пак падаше в меланхолия. Й. Йовков, Разк. I, 158. Аз по причина на боледуването си в Браила паднал съм в такава бедност, щото освен че съм останал гол и бос, но се нуждая даже и за насущния си хляб. Ив. Унджиев, ВЛ, 112. Които са призвани да се подвизават на литературното поле, .. за да не паднат в униние, да следват примера на Любена Каравелов. К. Величков, Събр. съч. VIII, 34-35. Кръв ручеше от тялото на този мъченик. След това най-немилостиво го биха с железни пръчки по тялото, докато епископът падна в несвяст. А. Дончев, ВР, 146. О, Боже мой, недей оставя ти / в последно малодушие да падна! К. Христов, Т, 87.

25. Прен. Остар. Извършвам неморални, безнравствени постъпки, деяния; пропадам. Навярно тая жена не падаше първи път .. Значи Колчовата жена беше една мръсна развратница. Ив. Вазов, Съч. IХ, 19. Гледаше го оня [журналист] там, довчера бил сътрудник или карикатурист в някое ултралевичарско списание или вестник, а сега се хили от колоните на реакционния печат. И озлобено хвърля кал срещу ония, които не са паднали като него. А. Златаров, Избр. съч. II, 182. — А ти? — .. — Да не би? .. — той искаше да каже да не би по същия начин тя да се е опитвала да разиграва стареца, .. — Не съм чак толкова паднала — отговори му тя спокойно. В. Нешков, Н, 378. С открито лице жените лесно могат да паднат ниско .." — лицемерно възразяваха ходжите. Г. Готев, ПШ, 107. Не осуждай я затова, че така е тя паднала! / Кой знае колко е сиромашкинята страдала! Л. Каравелов, Съч. I, 9.

26. Прен. Само в 3 л. Разг. В съчет. със същ. случай, сгода и под. и обикн. със следв. подч. доп. изр. Открива се възможност да стане това, което се посочва в подчиненото изречение; падам се. И на Софроний падаше случай да поживее стена о стена с Пазвантоглу, да го види отблизо и изучи. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 182. — А след това ще я гласим, все ще падне сгода да поприказваме. Г. Караславов, ОХ II, 224. Възможността да се запознае човек с работата на един образцов младежки клуб не пада всеки ден. О, 1971, бр. 7, 3.

27. Само св. Разг. В подчинени изречения: а) В подч. доп. изр. с относ. местоим.-съюз каквото, какво и крат. лич. местоим. в дат. Означава, че действието от главното изречение се извършва без подбор, избор, без да се проявяват някакви изисквания. Когато съм сам, преструвам се, че го разбирам, клатя утвърдително глава и почвам да работя каквото ми падне. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 24. — Сигурно на лов? — погледна младежът към пушката в калъфа. — Да. — А какво мислите да биете? — Каквото ми падне. М. Марчевски, ТС, 14. — Хората мислят, че няма нищо по-лесно от това да свариш едни макарони, но то е, защото ги варят както им падне. Б. Райнов, ТП, 11. б) В подч. обст. изр. с относ. местоим.-съюз където, къде, дето и обикн. с крат. лич. местоим. в дат. Означава, че действието от главното изречение се извършва безразборно, без предварително уточняване. А най-непросветените иманяри копаеха наслука, дето им падне, и по такъв начин излагаха себе си и занаята. К. Калчев, ПИЖ, 44. — А ти къде живееш? .. — Къде падне. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 49. Ядат каквото им падне.Говори каквото

му падне. в) В подч. опр. изр. с относ. местоим. съюз какъвто и крат. лич. местоим. в дат. ми, ти, му, ни, ви, им. Означава, че действието от главното изречение се извършва спрямо някого, независимо кой е, без подбор. Много от другарките ѝ се омъжиха. Повече отиваха на село и там се задомяваха. Други оставаха в града — женеха се за какъвто им падне. Г. Райчев, ЗК, 156.

28. Остар. и диал. За птица — кацвам. С усета на дългогодишен ловец той веднага съобрази, че те [патиците] идат отдалече — от Дунава или от северните морета — и тая нощ ще паднат долу на Балтата. И. Петров, МВ, 80. Двете патици са тъй радостни! Те се извиват широко, спущат се леко и падат във водата. Елин Пелин, Съч. II, 190. А Стоян им ся молил: / "Три орли, .. / повдигнете ся по-нагоре, / доде ми душа излезе, / па тогава паднете, / бело ся месо наяжте. Нар. пес., СбБрМ, 200. Изфръкнале два сиви сокола, / изфръкнале низ .. черкова, / та паднале във Будина града, / та паднале на момкови двори. Нар. пес., СбНУ XLIV, 470. "Дето паун пада, / дребни пера рони, / та ги моми берат, / на китки ги китат." Нар. пес., СбВСтТ, 709. пада се, падне се безл. Има обаче една опасност, която не трябва да се губи предвид, защото може неусетно да се падне в нея, кога се пишат такива песни. К. Величков, ПССъч. VIII, 228. Единствен Панайот не може / да блесне пред отряда. / На лоста май ще се изложи — / от лоста зле се пада. Цв. Ангелов, СГ, 112.

ПА̀ДАМ СЕ несв.; па̀дна се св., непрех. 1. Определя се да бъда на някого чрез жребий, делба, разпределяне. При хвъргане жребие за стоката, враното хранено конче Звездалин се падна на Иван. Елин Пелин, Съч. III, 98. На невястата се паднаха от баща ѝ няколко ниве и една ливада. Т. Влайков, Съч. II, 292. — Вие орете и жънете, а аз лежа, лежа и мисля колко ще изработите и колко ще се падне на мене, като изпратя данъка... Н. Каралиева, З, 14. На нашата рота се падат четири къщи, по една на взвод. Й. Йовков, Разк. II, 185. Казват, че се намерили малко пари .. И като се разделят тия пари, на всеки се пада по двайсет хиляди. Д. Немиров, Б, 37. Свърши се бала, .. в ръце държа една ваза и една мастилница желязна — от лотарията ми се паднаха. Ал. Константинов, Съч. I, 292. // Имам право да получа нещо. — Знай се какво е наше — разкърши вежди Захария. — Ето, ще отвориме най-напред сандъка на майка. Ти не бой се, каквото ти се пада като на снаха, ние нема да го вземеме. Д. Талев, И, 412. И колкото и да му беше свидно и за нивите, и за къщата, и за покъщнината, той разбираше, че и тя трябва да получи, че това ѝ се пада по най-простия човешки закон. Г. Караславов, Тат., 193-194. — Аз, господа, искам своето! За последната доставка и на мене се пада нещо, дадено е и за мене! Елин Пелин, Съч. IV, 158. — Отче, дай ми от имота си дела, что ми ся пада. П. Р. Славейков, СК, 26. // Само в 3 л. Обикн. с предл. от или на. За посочена част, дял, процент — принадлежа на някого или нещо, отнасям се към нещо. Данни за енеолита и бронзовата епоха показват, че изключително значение в лова имали копитните животни .., на които и за двете епохи се падат над 96 % от убития дивеч. ПЗ, 1981, кн. 10, 4. Реките, които се вливат в Каспийско море, донасят в него общо 324 куб. км вода годишно; 3/4 от притока на тази речна вода се пада на Волга. Л. Мелнишки, ПП, 42. Имаме около шестстотин напечатани различни книги .., което се пада едно на друго по дванайсет книги на година или по една на месец. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 1. 50 процента от износа се падат на селското стопанство.На частния сектор се падат 60 процента от търговията.

2. Случвам се (при някакво разпределяне или случайно) да бъда някъде, при някого или да извърша нещо. Тая година тя [момичето] се падна в маминото отделение. Н. Каралиева, ЯЧ, 45. Когато минах за първи клас на прогимназията, паднахме се с Оличка в една паралелка. П. Славински, МСК, 65. Един от нас взе грижата да настани всички ни чрез зидарското сдружение. Така аз се паднах при майстор Тасо, един от най-сръчните майстори-зидари. Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 108. Настанихме се петнадесет-двадесет души в стая върху широки нарове .. Паднахме се един до друг с Димитър Илиев. Мл. Исаев, Н, 349. Царят седна на мястото си до златното блюдо, .. Дебелият протостратор Михаил, дали случайно или нарочно, се падна тъкмо до едното сърне [на трапезата]. Ст. Загорчинов, ДП, 372. Нашият отбор се падна в трудна група на първенството. За определен ден или друг момент, отрязък от време. Сватбата бе в неделя, а Димитровден се падна в четвъртък. На тоя личен ден се зави първото зимно хоро. К. Петканов, Х, 83. Той броеше дните, правеше сметки кога ѝ [на телицата] се пада да се отели и взе да се успокоява. Кр. Григоров, Н, 18. Спасовден се пада всякога в четвъртък, а не в сряда. Д. Манчев, БЕ II, 90. Нова година се падна в неделя.

3. Обикн. с предл. на. Отнасям се до, към някого или нещо, което трябва да извърша (някаква работа, задача, задължение и под.); падам. Може би най-дългият, най-уморителният поход в първия ден на войната се падна на нашата дружина. Й. Йовков, Разк. II, 104. Както се бяхме уговорили, на незаменимия Ел Шахин .. отново се падна грижата да намери храна и място за нощуване. Ст. Дичев, Р, 159-160. Когато най-после настъпваше времето за ядене, започваше делбата на хляба. Тази трудна задача обик‑

новено се падаше на комисаря. М. Гръбчева, ВИН, 316. На мене ми се падна да ида при въглищаря дядо Ангела. Взех чувалчето и затърчах. Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 24. Първия час имаха контролно упражнение по писане. Падна им се да преразкажат приказката за враната и лисицата. И. Петров, ЛСГ, 46.

4. Безл. Само 3 л. ед. Остар. и диал. Обикн. с отриц. не и следващо подч. доп. изр. Полага се; бива, трябва. На хубавиците не се пада да се мешат в царските работи. Ив. Вазов, Р, 34. — Греховен съм аз [стопанинът], волчо, много греховен. Много грехове набрах и с тебе. Не се пада вече да те впрягам. Ц. Церковски, Съч. III, 263. Благой беше нов кооператор и не на него се падаше да съди ония, които бяха построили два стопански двора, които бяха издигнали толкова обори, хамбари, навеси. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 87. Стрина Венковица порече да си меси сама, ала Тинка настоя и тя отстъпи. Е зер — дошла е млада невяста, отмяна на свекърва — така се и пада. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 204.

5. За възможност, щастие, късмет и под. — появявам се за някого или нещо обикн. неочаквано, независимо от нечия воля или желание; случвам се. — Докога ще е тъй, все ние ли ще се мъкнем след историята? Защо не разберем, че време като нашето се пада веднъж на триста години — нима ще го изтървем? В. Мутафчиева, ЛСВ II, 61-62. Пръв заговори шейхът Шабан Шебил .. Извади от пазвата си навит свитък, .. Не го разтвори и бавно започна да говори на турски, а имамът на Сюлейман ага превеждаше на български: — Голяма милост се падна на тая долина. А. Дончев, ВР, 170. Влакът вече ме отвлича и ми пее без пощада / .. / че на света такава радост може би веднъж се пада. Е. Багряна, ЗМ, 54.

6. Прен. Само несв. Разг. Съм някакъв (обикн. роднина) по отношение на някого; падам. Той се пада на Бойка вуйчо. В. Нешков, Н, 42. Неговата съпруга Мара .. се пада леля по майчина линия на нашия герой. Св. Минков, РТК, 126-127. "Како тетку да велимо, .. / дали тетке или мале .., / по закон се тетка пада; .., / по бащини двори шета, .., / майчино ни руо носи!" Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 15.

7. Само несв. Разг. Намирам се; падам. Далеко е Крим .. Раята може и да не е слушала къде се пада тази земя и какво е станало там. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 119. Костелевският мост се пада по пътя за Стара планина. З. Стоянов, ХБ, 370. Блещукаха светлинки на селище. То се падаше малко надолу по течението. Ст. Загорчинов, ДП, 456. Той не знаеше коя пътека да фане, защото не знаеше къде се пада мегданът. Ив. Вазов, Съч. VIII, 85. Брацигово се пада към запад от Пловдив на разстояние около 7 часа. НБ, 1876, бр. 4, 15.

ПА̀ДАМ СИ несв.; па̀дна си св., непрех. Разг. В съчет. с предл. по. Много харесвам някого или нещо и силно го желая.- Чувал ли си историята за кръста? ..Да ти я разкажа с две думи, знам, че си падаш по такива работи... Д. Дамянов, ПИЩ, 117. Научните сътруднички в последно време много си падат по виолончелисти. Ч. Шинов, БС, 48. Индианец си падна по шопкините и бирата. 24 часа, 2001, бр. 75, 1. — Твоето аскетично съзнание не може ли да допусне случай, при който ходиш с хикс, а се оказва, че си падаш по игрек? Др. Асенов, И, 40. Все пак тръгнах — мисълта за бягство не ми беше чужда, но не си падах по рисковете. Б. Балабанов, ТБК, 12. — Той си падна по теб, защото си русокоса.

ПА̀ДА МИ СЕ несв.; па̀дне ми се св., непрех. Разг. 1. Напълно заслужавам нещо (обикн. лошо, неприятно), което ми се случва. — Уволнниха ме — изпъшка Иван .. — Пада ти се! — извика Спаска разярена. М. Марчевски, Р, 214. Чувствувайки се грешница, тя се укроти съвсем и пред свекърва си, и пред Лазара .. — изстинало бе сърцето му! Но нека — падаше ѝ се. Така се кореше сама и лежеше тихо, кротко до него в широкото легло. Д. Талев, ПК, 365-366. Нешка изпищя и се хвана с длани за лицето. После хукна като попарена с вряла вода. — Така ѝ се пада! — чу се женски глас из навалицата. Ст. Даскалов, СЛ, 526. В Лондон очакват оставката на лорда Биконфилда Дизраели. (Дай, Боже! Това му са пада!) НБ, 1876, бр. 50, 197.

2. Получавам възможност, случва ми се, удава ми се да извърша някакво действие. — Видиш ли тая дъскорезница? .. не мога главата си навън да покажа .. Рядко ми се пада да поседя така и с човек да се срещна, та да си поприказвам. Г. Караславов, Избр. съч. II, 166. За него [Али Мустафа] нямаше общо решение, нямаше и еснафска чест. Падне ли му се, ще престъпи и ред, и закон. Ст. Чилингиров, ХНН, 158. Не ни се е падало досега да видим черно на бяло мотивирано мнение върху това. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 247-248.

Падаща звезда. Метеор. Едно твърде интересно астрономическо явление, което се наблюдава всяка ясна нощ .. е падащата звезда. Н. Николов и др., СС, 87. Той се загледа в обсипаното със звезди небе. Една падаща звезда, явила се изневиделица, се стрелна пред очите му, остави краткотрайна светла диря след себе си и невидимо изгасна. Д. Ангелов, ЖС, 159. Падащ лист. Спорт. Технично изпълнение на наказателен удар във футбола, при което топката се извисява, прехвърля защитниците, рязко се снижава и влиза във вратата.

? Без да ми падне косъм (влакно) от главата. Разг. Без да пострадам ни най-малко, без ни най-малка щета за мене. Те си дадоха дума да не мръднат от местата си, докато

не измислят нещо такова, което да смрази кръвта в жилите на Босилко, без да падне косъм от главата му. Н. Каралиева, Н, 119. Гледам като паднал от небето. Разг. Силно се изненадвам от нещо, обикн. общоизвестно, което е неочаквано за мене, за което не зная, не съм чул. И ето, сега младата своенравна дъщеря на владетеля гледаше като паднала от небето. Тя още не вярваше на очите си, не вярваше и на ушите си. Г. Караславов, Избр. съч. V, 277. Говоря (дрънкам, дърдоря) каквото ми падне на езика. Разг. Говоря необмислено, прибързано, без да мисля. Да го духнеш, ще падне. Разг. Много (е) слаб, немощен. Разследваха го две недели време и когато го пуснаха, дойде си разсипан — да го духнеш, ще падне. А. Каралийчев, СР, 18. Гледам го, израсъл, ама бузите му хлътнали, под очите му сенки. Да го духнеш и ще падне. Кл. Цачев, СШ, 32. Да (ще) ти падне шапката. Разг.; Да ти падне капата. Диал. За изразяване на учудване, възхищение от нещо много хубаво, необикновено; да се смаеш, да се слисаш. — Жената, братче, може да се влюби .. Знаеш ли какви приказки му приказваше? Шапката да ти падне. П. Ангелов, Ж, 115. — Открил съм тема за очерк — прелест .. Дай една командировка да изуча основно въпроса и такъв очерк ще ти изпраскам, че ще ти падне шапката. П. Незнакомов, ВН, 1962, бр. 3258, 4. Де дялат (секат) дървата, де падат треските. Диал. Употребява се, когато се очаква едно, а излиза или се случва съвсем друго. Докато (додето) ми падне калпака (капата). Диал. Докато мога, докрай. Дръж ме да не падна. Жарг. Подигр. Употребява се, когато се види някой много нагласен, наконтен човек или при голямо самохвалство. Думите ми падат / паднат на място. Разг. Това, което казвам, говоря на някого, постига своята цел, има резултат от него. — Я да поведа аз хората срещу мъчителите ни, пък ако ще, живота си да загубя! .. Колкото тишината бе голяма между гостите, толкова по-силно сега те зашумяха, заговориха. Ивайловите думи паднаха на място. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 344. И старецът започна да се усмирява. А Петканов, като чувствуваше, че думите му падат на място, нанасяше все по-силни удари, до пълното омаломощаване на старческата упоритост. К. Калчев, ЖП, 347. Игла (яйце) да хвърлиш, няма къде да падне; игла (яйце) да хвърлиш, на човек ще падне; няма къде игла (яйце) да падне. Разг. За място, гъсто изпълнено с хора, тълпа, множество. Тия, които тепърва идеха с каруци, разпрягаха колите из съседните дворища, защото мегданът пред черквата беше вече препълнен, та яйце да хвърлиш, нямаше къде да падне. М. Марчевски, ДВ, 95. От селата мало и голямо все в града тича .. — яйце да хвърлиш, на човек ще падне. М. Марчевски, П, 195. Камък пада / падне на сърцето на някого; Камък ми пада / падне на сърце<то>. Разг. Става ми много мъчно, много тежко. Тежък камък падна Райки на сърцето и не ѝ даваше мира ни един час. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 134. "— При татка искам да ида, / при татка в Стара планина .." / Зави са майка, замая — / камък ѝ падна на сърце. Хр. Ботев, Съч. 1929, 33. <Като (като че, сякаш)> паднал от небето (Марс). Разг. 1. Който е силно изненадан от нещо (обикн. общоизвестно); смаян. 2. Който се е появил съвсем неочаквано, незабелязано за околните. 3. Който се е появил без труд и усилия, наготово или неочаквано. — Има хора несъзнателни — гонят добитъка, хабят инвентара, трошат машините. Сякаш са им паднали от небето. И народът гълчи. А. Каралийчев, ПД, 20. 4. Който е толкова наивен или неосведомен за обикновени, общоизвестни неща, че се учудва или възмущава от някакви факти, прояви и обикн. става смешен. — Каква е тази идея? .. — Ти да не си паднал от небето? Не слушаш ли "Гласът на Америка"? М. Марчевски, П, 160. — Слушайте, вие! — подвикна той със смешно тънък фалцет. — Да не сте паднали от небето, а? Знаете ли вие какво е станало в България или не знаете? Г. Караславов, ОХ IV, 205-206. <Като че (сякаш)> падам / падна от небето (Марс); падам / падна като от небето (Марс). Разг. 1. Появявам се съвсем неочаквано или незабелязано за околните. — Мило ми е, синко, .. че те видях. Като че от небето падна. Десет години .. — оттогава ни вест, ни кост от тебе. Елин Пелин, Съч. II, 160. 2. Силно се изненадвам от нещо общоизвестно, което би трябвало да зная. Баба замълча. После пак запита: — Какви противници? Писарят се разсърди и очите му се зачервиха още повече: — Ти като че падаш от небето... Властта затяга каиша след въстанието. К. Калчев, ПИЖ, 20. Дора остана като гръмната. Спря големите си очи с изумление на стихотворението, прочете го веднъж, прочете го два пъти .. — Преструваш се, че нищо не знаеш, сякаш сега падаш от небето! — рече накрая с укор същото момиче, което я беше заговорило първо. Г. Русафов, ИТБД, 56. 3. Обикн. с отриц. Появам се, възниквам без труд и усилия, наготово. Отечество любезно! Да е да пада лебо готов от небото, / че турим у торбата, че седнем край селото. Елин Пелин, Съч. V, 113-114. — Та книгите да не падат от небето — и тях хора ги пишат. Г. Караславов, Избр. съч. I, 213. 4. Толкова съм наивен и не познавам действителността, че се учудвам или възмущавам от някакви факти, прояви и обикн. ставам смешен. — Ами как ще тръгнем? — Как, как! На куц крак ще тръгнем, ей така! .. Как сме щели, накъде сме щели! От небето ли падна, а? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 163. — От небето ли падаш, Доброславе, или си

препил, та нищо не знаеш? Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 272. Който го помирише, носа му пада. Разг. За човек — много (е) лош, проклет. Вестникар ли е — бягай! Който го помирише, носа му пада. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 125. Котка по гръб не пада; котка по гръб пада ли? Разг. Употребява се за упорит човек, който не се признава за виновен, ако и да има вина за нещо, и за човек, който никога не отстъпва от мнението си. Не падам <по->далеч от корена си; не падам <по->далеч от някого. Разг. Казва се за човек (мъж или жена), който по поведение, характер, прояви не се различава от тези на родителите си. "Дано Петър излезе по-друг, да държи за жена си .." — утешаваше се той. Но ето че и Петър не падна по-далеч от корена си. Не знае ли той какъв труд е положила Нонка за фермата, че е оставила там душа и сърце. И. Петров, НЛ, 140. Майка плаче, грамофон свири, кюнци падат. Жарг. Пренебр. 1. Казва се някого, който е некадърен или негоден, никак не го бива. 2. Който е в окаяно положение, зле направен или в пълен безпорядък. Мехлем (мед, медец) ми падна (ще ми падне) на сърцето (сърчицето). Разг. Останах (ще остана) извънредно много доволен от нещо, много се зарадвах (ще се зарадвам) от нещо. — Кеф ми е Щърбавия да го видя вързан в каруцата! Мехлем ще ми падне на сърчицето. Ем. Станев, ИК III и IV, 235. Дядо Тома си пое дълбоко дъх, след това въздъхна облекчено и се сви пак в широката си салтамарка. "Е, падна ми мехлем на сърцето!" — радваше се в себе си старецът. Г. Караславов, Избр. съч. V, 170. На гърба си да падне, пак носа си ще разбие. Диал. За човек, на когото никак не му върви, който е без късмет. Не давам / дам (оставям / оставя) прах (прашинка, косъм) да падне върху (на, отгоре на) някого; не давам косъм да падне от главата на някого. Разг. Грижа се за някого или за нещо извънредно много, пазя го от всичко лошо. — Тодорка е кротка и паметна жена .. — Зная вече, че не даваш прах да падне върху ѝ. К. Петканов, БД, 141. Макар и бедни, те не оставяха да падне и прашинка върху му, угаждаха му и най-сетне отгледаха и възпитаха едно истинско аристократче. Др. Асенов, СВ, 74. Той [министър-председателят] досега косъм не давал да падне от главите на своите сънародници. Хр. Радевски, Избр. пр III, 102. Не падам / падна долу. Разг. 1. Боря се докрай, не отстъпвам, не се предавам. 2. Упорствам и не искам да призная грешката си. 3. Не отстъпвам от цената, която искам при продажба на нещо. Не падам / падна на сухо. Разг. Постигам целта си. Аз искам [за четата] .. такива лица, които .. да бъдат добри куршумджии, така че куршумът им да не пада на сухо. Л. Стоянов, Б, 102-103. Не падам / падна по (на) гръб; не падам / падна по (на) гърба си. Разг. Никога не признавам, че не съм прав, че съм постъпил зле или съм сгрешил. — А вучевчани не падат по гръб. "Чакай — рекли му, — ти не можеш тука да си чорбаджия. Плати си глобата, па тогава." Кр. Григоров, ПЧ, 98. Ти си дълбоко убеден в правотата на думите ми, ала от гордост или просто от някакво егоистично себелюбие не искаш да паднеш на гърба си. Св. Минков, Избр. пр, 55. Не падам / падна <по‑>долу обикн. от някого; няма да (не ще) падна по-долу. Разг. 1. Не допускам да бъда надминат от някого в някакво отношение, като се стремя дя имам същите успехи, придобивки. "И ний работим, ама и тези синковци не падат по-долу, а-а, не падат по-долу, пипат синковците." Ал. Константинов, БГ, 25. 2. Само в несв. Не притежавам в по-малка степен някакво качество (добро или лошо), еднакъв съм с някого в някакво отношение. В селцето музикантите бяха слухари, стараеха се да духат добре и трябва да отбележа, че не падаха по-долу от нотистите. Й. Радичков, СР, 101. — Да ти е честито, Драгия! Ти пак доказа, че наше Рахово не пада по-долу от окръга! Дай да те целуна, учителю наш! А. Гуляшки, ДМС, 41. Отецът е решил да се предаде, ама иска да си качи цената пред нас .. — Отец Неофант е лисица, ала и ний не падаме долу. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 156-157. Не пада / падне <и> косъм (влакно, косъмче) от главата на някого; няма да падне косъм от главата на някого. Разг. Остава (някой) напълно невредим, здрав, никак не пострадва, не му се случва нищо неприятно. — Не бива да изоставяме .. вярата си .. в Бога, без чиято воля и косъм не пада от главата на човека, както е казано. Д. Талев, ГЧ, 335. Никой не посмя да я [Рада] закачи, не падна косъм от главата ѝ, не се изгуби нито едно рубе от нанизите ѝ. Й. Йовков, СЛ, 144. Той заповяда да пуснем човека .. Той ще ни бъде гост! Косъм няма да падне от неговата глава. Гр. Угаров, ПСЗ, 272. Не ще (няма да ) падна на колене; не паднах на колене. Книж. Няма да се призная (не се признах) за победен. Въпреки че Франция бе окупирана, френският народ не падна на колене пред бруталния нашественик. ВН, 1960, бр. 2665, 3. Няма да ми паднат ръцете. Разг.; Няма да ми падне гъза. Диал. Грубо. Обикн. със следв. или предх. изр. със съюз ако, като или след пов. изр.Нищо няма да ми стане, няма никак да пострадам (ако извърша действието, означено в следващото или предходното изречение). — Няма да ти паднат ръцете, ако пренесеш този багаж. Няма да ми падне гъза. Обикн. със следв. или предх. изр. със съюз ако, като или след пов. изр. Диал. Грубо. Няма да се преуморя, няма нищо да ми стане (ако извърша действието, означено в следващото изречение). Няма да ми падне златото (варака, позлатата, шана). Диал. Ирон. Обикн. със следв. или предх.

изр. със съюз ако, като или след пов. изр. Разг. Няма да се накърни гордостта ми, достойнството ми (ако извърша действието, означено в следв. или в предх. изречение). Няма да му падне златото. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 319. Помоли го да ти даде книгата, няма да ти падне варака. Няма да ми падне устата. Разг. Обикн. със следв. или предх. изр. със съюз ако, като или след пов. изр. Нищо няма да ми стане (ако кажа, попитам, отговоря нещо). Няма да ми падне шапката. Разг. Обикн. със следв. или предх. изр. със съюз ако, като или след пов. изр. Няма да се унижа (ако извърша действието, означено в следващото или в предходното изречение). Помогни ми да си сваля куфара, няма да ти падне шапката. Окото ми пада / падне върху някого или нещо. Диал. 1. Харесвам много някого или нещо. 2. Обхваща ме подозрение към някого. Кой беше вдигнал на бунт недоволните селяни? Окото им падна върху клисаря. Ст. Даскалов, ЕС, 166. От сърцето ми е паднало. Диал. Родила съм го, рожба ми е. Пада ми / падне ми булото <от очите>. Разг. Не се заблуждавам повече, започвам да разбирам, осъзнавам ясно нещо. — Престани! Между нас няма нищо общо вече. Булото ми падна. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 117. Пада ми / падне ми в очи<те>. Разг. Разочаровам се от някого или от нещо, преставам да имам добро мнение за някого или да мисля, че нещо е добро, ценно. — Няма [пушката] нарез. Затова кара сачмата на една страна. Но за птичета е добра — .. След тая присъда моята флоберка изведнъж падна в очите ми. Ем. Станев, ЯГ, 8-10. Във миг ти до лъжец в очи ми падна. К. Христов, А 1944, 301. Пада ми / падне ми в (на ) ръцете (ръчиците, ръчичките) някой; пада <ми> / падне <ми> на (в) ръка<та> някой. Разг. 1. Залавям, хващам някого, обикн. за да се разправя с него или пленявам някого. — Аз от вчера стоя на пусия тук и чакам Зилиакис от Филибе с две торби рубета да ми падне в ръцете. П. Константинов, ПИГ, 75. От тъмнината се понесоха псувни, викове, закани... — И сто правоверни да избиеш ти, душманино на падишаха, пак ще ни паднеш в ръцете! Ст. Дичев, ЗС II, 30. 2. Получавам възможност да постъпвам, да се разпореждам с някого, както искам, както смятам, че е необходимо или да се разправя сурово с някого. — Да не ме викат Калитко Кулин, ако те не напердаша! Сега си ми паднал в ръчичките. Ив. Хаджимарчев, ОК, 51. 3. Получавам, снабдявам се с нещо или се натъквам на нещо. — Я да ми паднат мене на ръка малко швейцарски франкове, че да видиш. Й. Йовков, ЧКГ, 99. Народняците, които се отличават по своите способности да асимилират всичко, което им падне на ръка, разказват в последния брой на "Мир" историята на народняшкото стълпотворение. Бълг., 1902, бр. 518, 2. Пада ми / падне ми главата. Разг. Загивам, бивам погубен. — Искам да съм на кръщенката на сина си, па ако ще и главата ми да падне .. Темелко, кога ще кръстят детето? К. Петканов, Х, 207. Полицията на няколко пъти е викала баща ми да го разпитва, заплашвала го, че и неговата глава ще падне, щом има такава размирна щерка, а къщата му ще бъде изгорена. М. Гръбчева, ВИН, 383. Пада ми / падне ми дамла. Простонар. Става ми много лошо или много се ядосвам от някаква неочаквана неприятност. — Аз помня времето в което при погледа на една корона, дамла ти падаше. Превод, Ч, 1875, бр. 15, 18-19. Пада ми / падне ми на мушка<та> някой; падам / падна на мушка<та> на някого. Разг. 1. Удава ми се възможност да потърся отговорност от някого за извършени от него непочтени дела. Тони: — Но аз бързам. Нали видяхте? А и позите съм свършил .. Макавей: — А, значи, за мене нямаш пози... Ще видим, шарено пиле. Ще ми паднеш на мушката и аз ще ти извия врата. Б. Балабанов, НС, 45. 2. Ставам обект на гонене, преследване от някого. — Ще ставам човек на правото. Ти гледай в бъдеще да се движиш строго по законите, защото ще ми паднеш на мушка и като нищо ще те опандизя. Сл. Македонски, ЕЗС, 115. Елка от тяхната забавачница .. стана и започна да пердаши всички деца, които бяха паднали на мушката ѝ. Ст, 1970, бр. 1268, 2. Пада ми / падне ми като балсам (мехлем) на сърцето (душата) нещо. Разг. Успокоява ме, утешава ме, носи ми утеха, радост. Той слушаше със зяпнали уста тие Стойнови думи, които му падаха като мехлем на сърцето. Т. Влайков, Съч. II, 130. Пада ми / падне ми на сметка. Разг. Открива ми се възможност да купя нещо на изгодна цена. — Ако ти падне на сметка, купувай земя — поръча ѝ Киро. Г. Караславов, ОХ II, 398. Пада ми / падне ми на (в) сърце<то>. Обикн. в св. Разг. 1. Обиквам или много харесвам някого. — Калофер иска да се ожени за Бояна .. Бояна му паднала на сърце, та ме изпрати. М. Марчевски, П, 25. Златаница казваше: — Работна и чистица е, ако това не са невестински преструвки. — Падна ми на сърце това дете. Каквато невеста исках, такава Бог ми даде! — думаше Златан чорбаджи. К. Петканов, БД, 36. 2. Много ми харесва, допада ми, нрави ми се нещо. Аз и сега, като се вгледах в американските градове, право да си кажа, .. никак не ми паднаха на сърце. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 69. А имаше чудо пищови, .. хубава пушка. Паднало беше на сърцето му това хайдушко труфило и неведнъж беше го искал от чича си. Й. Йовков, СЛ, 182. Пада ми / падне ми наум. Остар. Със следв. изр. със съюз да, че. Сещам се за нещо, хрумва ми, съобразявам нещо. Пада ми наум, че това ще е случайна работа. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 175. Може би

Иван Ангелову още тогава пада наум да направи младия момък зет. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 193. Пада ми / падне ми окото върху (на) някого или нещо. Разг. 1. Привлича ми се вниманието от някого или нещо, забелязвам някого или нещо. 2. Много харесвам някого или нещо. Нему беше паднало окото на дядовата Славчова унука. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 120. Пада ми / падне ми от небето (Бога, Господа). Разг. Обикн. с отриц. Получавам нещо без труд, без усилия, наготово, неочаквано. — Тогава ще заживеем човешки... — А кога ще стане това? — Когато го направим... От небето няма да ни падне! Г. Караславов, СИ, 113. — Любовта е късмет, богатството се печели с труд, много рядко ще ти падне от небето. П. Ангелов, Ж, 104. Един техен [на играчите на тото] събрат беше спечелил. Балите с пари, които му паднаха от небето, го съсипаха. В. Пламенов, ПА, 28. Пада ми / падне ми перде<то>. Жарг. Изпадам в силна ярост, разгневявам се много. Пада ми / падне ми под окото. Разг. Виждам, забелязвам нещо или някого. Пада ми / падне ми път. Разг. Случва ми се, удава ми се възможност да мина отнякъде, през някое място. — Десет години бе, синко, не съм ви видял! Как не ти падна път да минеш през Калофер, дяда си Стойна да видиш! С. Северняк, ИРЕ, 71. — Богдане, ще идваш ли често при мене? — Когато ми падне път, ще идвам. К. Петканов, Х, 101. Пада ми / падне ми ред; пада <ми> се / падне <ми> се случай. Разг. Удава ми се възможност за нещо, случва ми се да мога да направя нещо. — Ти отдавна не си подошъл у нас .. — Не пада ми ред, како Доне. Т. Влайков, Съч. II, 63. Консулът го забележи и зачудено впери очи в него — за пръв път му се падаше случай да срещне такова чисто дете из нашите села. Ал. Константинов, Съч. I, 282. Дядо Цани беше пръв от учителите ми, който захвана да ни говори за любов към отечеството и омраза към тиранията. Ала всичко това той вършеше извънредно тактично, чакаше да се падне случай. СбЦГМГ, 21. Пада ми / падне ми сърцето в гащите (петите). Разг. Силно се изплашвам. След половин минута дърпане прътът се откачи, с него падна и саламът, а заедно с тях и сърцето ми падна в петите, защото ми се стори, че при падането саламът вдигна страшен шум. Ст. Стратиев, СВМ, 21. Пада ми / падне ми челюстния ъгъл. Жарг. Учудвам се силно, удивявам се, изумявам се от нещо. Пада ми / падне ми чудо на главата. Диал. Изживявам нещо неприятно. Падам като брашнен чувал; падам като торба (чувал) с картофи. Разг. Падам тежко, тромаво. Падам / падна в (по) дирята (дирите, пътя) на някого. Разг. Успявам да науча откъде е минал и накъде е отишъл някой, когото търся, преследвам. Този човек бил от Търново. Апостол го извъртял, та взел пари от него. И човекът, като подушил, че Апостол бяга и няма да му даде парите, паднал в дирите му .. и не искал да [го] остави. М. Кънчев, В, 168. Череши ли зазреят, круши ли или дини се чуят някъде — Тодоран там — той най-първи ще заяде... Че и по нивя, по ливади па̀кости, дето стават — той сѐ пръст ще има, .. Месец вече как дядо Кънчо му е паднал по дирите, но тоя път няма да му избегне от ръцете. Ц. Церковски, Съч. III, 10-11. Падам / падна в калта. Разг. Опозорявам се. — Нищо от това, че аз съм вече паднала в калта. Върни се и повече не мисли за мене. К. Петканов, В, 184. Падам / падна в капан<а> (клопка<та>, примка<та>). Разг. 1. Оставям се да бъда заловен и изобличен или наказан, обикн. за извършено от мене непочтено дело или престъпление. Мамулите бяха окършени наред и все край синора. — Някой нехранимайко е мърсувал, ама де да видим! .. Ще падне някой в клопката, та ще го питам сетне откъде изгрява слънцето. Г. Караславов, С, 35. Вие сте тръгнали да грабите чужда мъка. Този път сте сгрешили и сте паднали в клопката. К. Петканов, ЗлЗ, 242. 2. Оставям се да бъда измамен, подведен, да повярвам в някаква хитро скроена измама. — Какво пък, не ме трогваш, така или иначе вие сте един незначителен епизод в биографията ми .. Радвам се, че все пак не паднах в клопката ви. Др. Асенов, И, 86. Правя това и за осветление на критиката, понеже един отличен професор .. наивно бе паднал в примката! Ив. Вазов, Съч. IV, 161. Падам / падна в (пред) краката (нозете) на някого. Моля настойчиво, унизително някого за нещо. Ако иска, да се съгласи, ако не — здраве! Няма да му падна в краката. Падам / падна в очи. Остар. Лесно и бързо бивам забелязван, правя впечатление, налагам се на вниманието. Крали бяха от чорбаджиите си и бяха пестили, за да си отворят свой дюкян. Избраха малко дюкянче на края на чаршията, за да не пада в очи. Д. Талев, ПК, 27. Падам / падна в (пред) очите на някого. Разг. С проява, постъпка, качество предизвиквам разочарование, огорчение у някого, загубвам уважението на някого. Не, трябва да се стегна и сам да свърша с тоя звяр! Иначе съм за окайване. Ще стана за присмех, ще падна в очите на всички, не само на Вълко. Окаян лъжец съм сега. Ем. Станев, ПЕГ, 90. — Да му кажа направо, че нямам никакви пари, може би щях да падна ниско в очите му. Кр. Григоров, Р, 10. Падам / падна в примките (примката) на някого. Разг. Изпадам под лошото, зловредно влияние на някого, бивам привлечен като съучастник в нещо непочтено. Падам / падна в ръцете (лапите) на някого; падам / падна в нечии ръце. Разг. 1. Бивам заловен или пленен от някого. Ранените, ако не можеха да се движат, трябваше да се застрелят сами, за да не паднат живи в ръцете на не‑

приятеля. Д. Димов, Т, 576. — Донке, кой те изпрати да пресрещнеш Сребрьо? — Как кой? Сама! Ще оставим ли Сребрьо да падне в ръцете на тия кръвопийци. К. Ламбрев, СП, 19-20. 2. Изпадам в положение някой да постъпва с мене така, както той желае, изпадам под нечия власт, влияние или насилие. Белчо Плявата остана сам на двора. Поиска да се върне при Ивана, но тя не му отвори. Изпсува я, .. — Яловица си ти! Да паднеш в моите ръце, ще има да ме помниш? К. Петканов, МЗК, 37. 3. За нещо — бивам взет, завладян или присвоен като плячка от някого; оказвам се под нечия власт. Палтото му падна в ръцете на полицията. Ив. Вазов, Съч. VI, 72. Няколко стотини бежанци нахлуха в България. И доста материали паднаха в турски ръце. П. К. Яворов, Съч. II, 202. След малко время и градовете Прилеп и Стипион паднаха в гръцки ръце. Д. Войников, КБИ, 116. Падам / падна в собствените си очи; падам / падна в очите си. Разг. Разочаровам се от себе си, преставам да се самоуважавам поради някаква лоша, неморална или неуспешна постъпка, проява. Мисли се за много талантлив, ако не го приемат в Консерваторията, ще падне в собствените си очи.След предателството, което извърши, той падна в собствените си очи. Падам / падна в уловката (уловките). Разг. Оставям се да бъда измамен, подведен, да повярвам в някаква хитро скроена измама. Падам / падна в (на) устата на някого. Разг. Ставам предмет на одумки, клюки или укори, бивам одумван. Падам / падна духом (с духа си); падам / падна по дух. Книж. Отчайвам се, унивам. Богатият със знания никога не пада духом, никога не губи вяра в живота: той е всякога силен и горд. П. Делирадев, БГХ, 20. Бъдете мъжествени и не падайте с духа си. С, 1872, бр. 32, 256. Падам / падна като балсам (мехлем) на сърцето на някого. Разг. Нещо успокоява, утешава, носи утеха или радост на някого. — Готов съм, господин ключар, .. Думата "господин ключар" падаше като мехлем на лакейската му душа. Сл. Трънски, Н, 14. Тези телеграми ["на Шипке все спокойно!"] като балсам падаха на разтревоженото руско сърце. Бълг., 1902, бр. 515, 1. Падам / падна като гръм от ясно (ведро) небе. Разг. Силно изненадвам, поразявам. Думите на Дойчина паднаха като гръм от ясно небе. Старите ококориха очи и го загледаха учудени. К. Петканов, ЗлЗ, 11. И така той [Милан] проспа, доволен и щастлив от живота и от съдбата си, докато да арестуват Юрдан. Това арестуване му падна като гръм от ясно небе. Г. Караславов, Т, 75. Първият ми отговор ще бъде един страшен митинг утре, който ще им падне като гръм от ведро небе! Ив. Вазов, Съч. VII, 99. Падам / падна като котка на краката си. Разг. Излизам винаги прав, не се признавам за виновен, ако и да имам вина за нещо. Падам / падна на аман. Остар. Горещо се моля, помолвам се на някого. При турците беше лошо наистина, но като паднеш на аман, .., намираш милост и прошка. Ив. Вазов, Съч. VII, 92. Падам / падна на колене на (пред) някого. Разг. 1. Моля за нещо най-настойчиво, като потъпквам собственото си достойнство. Да иде в селото и да му падне на колене? Да рече жално и милно: "Отче, съгреших, прости ми!" Не. Поп Герасим е лихварин, .. у него към никого милост няма. Г. Караславов, Избр. съч. II, 226-227. Баба падна на колене пред него, но търговецът остана непреклонен. Нито виковете, нито сълзите й го трогнаха. А. Михайлов, ДШ, 84. Падам / падна на легло. Разг. Разболявам се много тежко. Моньо се женел! — леля му защури из махлата, па завчас цяло Кованче това и говореше. Клета Неранза тъй се и стопи, за ден-два падна на легло. А. Страшимиров, А, 571. Падам / падна на молба, обикн. пред някого. Остар. и диал. Започвам настойчиво да се моля на някого. Той падна на молба пред правителството, за да отпусне стипендия за сина му. Ив. Вазов, Съч. ХI, 147. След ден-два щял да дойде владиката в Котел, .. Ако първенците паднели на молба, можело да склони да хиротониса Стойко за поп. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 22. Още от сутринта те бяха паднали на молба пред архиерея, дано им помогне в изплащането на данъците. Д. Рачев, СС, 9. Падам / падна на полето на честта. Книж. Загивам в бой, сражение като герой. Падам / падна на сърцето на някого. Разг. Харесвам се, допадам много на някого. Падам / падна низко. Преставам да се съобразявам с определени морални или естетически изисквания. — Не, това не са фикции, Мери! Това са основни принципи, без които човек пада низко, много низко. Д. Димов, ЖСМ, 20. — Когато един човек падне низко, чак тогава вижда колко е високо небето. Ст. Чилингиров, ПЖ, 127-128. Падам / падна <ниско> в очите на някого. Разг. Разочаровам някого и преставам да бъда уважаван, зачитан от него. Падам / падна право в (на) сърцето. Разг. Вълнувам приятно, създавам, предизвиквам приятно чувство. Падам си / падна си на късмета. Разг.; Падам си / падна си на оная работа. Жарг. Грубо. Неочаквано получавам големи облаги, сполучвам в нещо, постигам успех, провървява ми извънредно много. Пада / падне <воденичен, тежък> камък (товар, планина, бреме) от гърба (сърцето, плещите, раменете) ми. Разг. Освобождавам се от някаква мъка, скръб, грижа или от тежко задължение; олеква ми. На Кузман се стори, че от плещите му падна тежък камък. "Слава Богу, тук никой не ме позна!" Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 360. — Ще встъпя в длъжност, ако ми станеш заместник! .. — На драго сърце! .. — Чудесно! .. Камък ми

падна от сърцето! Р. Сугарев, СС, 153. Пада / падне <воденичен> камък (планина) от гърба (плещите, раменете, сърцето) ми. Разг. Почувствам голямо облекчение, олеква ми, защото се туря край на нещо и се освобождавам от някаква голяма грижа, тежко задължение или нещо неприятно за мене. Пада / падне главата на някого. Разг. 1. Някой бива убит, погубен; загива. 2. Някой загубва поста си, длъжността си. Пада / падне като на въглен (огън). Разг. Употребява се, обикн. когато някой пие с голямо удоволствие, тъй като е бил много жаден (Ст. Младенов, БТР). Пада / падне на (върху) гърба ми. Разг. 1. Принуден съм да се заема с нещо, да поема някакво задължение, да извърша някаква работа. 2. Принуден съм да отговарям за нещо, да нося неприятните последици от нещо. Пада / падне сянка върху нещо или някого. Разг. Създава се недобро име, опетнява се някой или нещо. Падат ми / паднат ми акциите. Разг. Губя авторитет, престиж, значение. Падат ми / паднат ми мигачите. Жарг. Заспивам. Падат ми / паднат ми очите пред някого. Диал. Много се засрамвам. Падат / паднат глави (зелки). Разг. Дават се (много) жертви, има (много) избити (обикн. в сражение, бой или при екзекуция). Нако почна да беснее и нееднократно вече заявява пред селяните, че ще паднат много глави. Кр. Велков, СБ, 92. Затвор трябва, глави трябва да падат. Й. Йовков, ПГ, 252. — Дай да видим много ли зелки са паднали от ножа на Любобратича. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 116. Падат <ми> / паднат <ми> пари (парички); пада / падне пара. Разг. Печели се, спечелва се много от нещо. — Работата не е лесна, на високо е, за мъже. Но пари падат. Ст. Стратиев, ПП, 97. Скроихме ние една голяма работа. Ще натрупаме на пазара дините и ще ги продаваме. Пара̀ ще падне, не е шега! Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 94. Падна като мях (мех). Диал. Падна тежко. Падна коня в реката. Разг. Безвъзвратно нещо е свършено, загубено; не може да се поправи, отмени. Паднало ми е пердето от очите. Разг.; хвърлям си / хвърля си булото. Остар. и диал. Не се срамувам, не се стеснявам от постъпките си, станал съм безсрамен, нахален, безочлив. — Тотке, гледай си работата и не се залавяй с човек, на когото е паднало пердето от очите! К. Петканов, ЗлЗ, 244. Паднал съм на корема си. Диал. Много ям и си угаждам в яденето. Паднал съм си на късмета; паднал съм на пъпа (задника, гъза) си. Разг. Живея много щастливо, сполучил съм в живота. Сестра ѝ е паднала на пъпа си, получи всичко каквото пожела. Падна маца в каца. Разг. 1. Употребява се, когато заварят някого в неудобно положение или когато на някого се случи нещо неприятно. 2. Употребява се, когато някой внезапно бъде изобличен в лъжа. Падна ми кладата връз главата. Диал. Изпаднах в тежко, бедствено положение. Падна ми секирата в меда. Диал. Случи ми се това, което най-много ми харесва, най-много обичам. Падна ми сърце на място. Разг. Много съм доволен, стана ми много драго, понеже се изпълни някакво мое силно желание. — Я изкарайте вие "Гукни ми, гукни, гугутке", та да ни падне сърце на място! — казва загадъчният и никому неизвестен господин. Св. Минков, РТК, 151. — Сега като ти доведоха отмяна вкъщи, падна ли ти сърце на място? П. Тодоров, Събр. пр II, 109. Падна на коня опашката. Диал. Употребява се, когато някой много горделиво, важно язди кон. Падна <се> на зъба някому. Разг. Бивам одумван от някого, злослови се, клюкарства се за мене от някого. Пазя (треперя, не давам) прах да не падне върху някого. Разг. Извънредно много държа на някого, много го обичам и уважавам и се грижа да не му се случи нищо лошо. Човек от круша (магаре) падне, та (че) пак се сбърка. Диал. Шег. Употребява се, когато някой се обърка в нещо и не знае какво да прави, за да се извини и омаловажи объркването.

Списък на думите по буква