ПА̀ДАНЕ

ПА̀ДАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от падам и от падам се. Десният крак, счупен при падане от кон преди две години, почна да го боли силно. Ст. Загорчинов, Избр. пр. III, 33. — Страх ме е да не падна по стълбите. А щастливите падания са рядкост. Н. Русев, П, 43. Между падането на първия сняг и моите записки има някаква връзка. Ст. Бойчев, С, 1975, кн. 2, 5. Още преди падането на Търново под турска власт във Видин се настаняват феодални владетели, които се стремят към независимост. Ст. Михайлов, ЕБС, 134. След дълги падания и ставания, най-после стигнахме долината, към която от толкова време вървяхме. Ив. Докторов, ЗД, 31.

Списък на думите по буква