ПАДВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПА̀ДВАМ, ‑аш, несв. (остар. и диал.); па̀дна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Падам един или няколко пъти. Най-сетне му падват на ръка творенията на разни руски поети, от които за пръв път научава що е стих и форма. П.П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 71. Мнозина русалии не са се връща‑

ли назад нито живи, а нито и умрели, тъй като падвали в сражения с други подобни дружини и погребвали се на местото от сражението. К. Шапкарев, Р, 9. Ако ли пък видим някого, че е съвсем объркал конците .., то като че ни падва мед на сърцето. Ил. Блъсков, ПБ (II), 4-5. А убава невеста ми слушат,/ страм йе било юнака да скорнит/ и си ронит сълдзи по образи,/ сълдзи падват на негово лице,/ дори ми го сълдзи попариле. Нар. пес., СбБрМ, 87.