ПАДВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПА̀ДВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от падвам. Когато часът на смъртта ми дойде от една треска (огница), от едно падване от кон на лова, ще умра също тъй, както и от едно гюлле. Хр. Драганович, НБ (превод), 62-63.