ПАДЀЖ

ПАДЀЖ1 м. Грам. 1.Граматическа категория на съществителни, прилагателни и местоимения в някои езици (наричани синтетични), която изразява отношението на означавания предмет към други предмети, действия и признаци. " — И при преподаване на урока, и при изпитването той [учителят] полагаше големи усилия да разберем и времената на глаголите, и падежите..." К. Странджев, ЖБ, 82. В пети клас започва борбата с падежите, която прави достъпни Пушкин и Лермонтов, Гогол и Толстой. В. Йосифов, РС I, 111. Иван стана първенец на кръжока по руски език.. Той бързо навлезе в граматиката, пребори се с падежите, изпревари всички, сам четеше вече вестници. П. Велков, СН, 397. В българския език граматическата категория падеж се е запазила главно при личните местоимения.

2. Форма на съществителните имена, прилагателните и местоименията, която изразява отношението им към другите думи в изречението. Българският език няма падежи в женский род на нарицателните имена. Ив. Богоров, КП, кн. III, 8. Сегашният говорим език си е изгубил по-многото падежи на съществителните и прилагателни имена. Н. Бончев, Съч., 92. "Дунавский лебед" ище да са прочуе като нов чудотворец, възкресява от мъртвих падежи, причастия и наклонения. П. Р. Славейков, СК, 25. Косвени падежи.

◊ Винителен падеж. Грам. Падеж, свързан с изразяване на обекта, непосредствено засяган от глаголното действие, в който стои обикновено прякото допълнение, а също и някои предложни изрази; акузатив. Те запалили свещ сред пладне и търсят винителни падежи да ги пишат с юсове, че уж в това стояла свойщината на българския език. Ив. Богоров, ВУБЕ, 14. Дателен падеж. Грам. Падеж, свързан с изразяване на косвено засягания от глаголното действие обект; датив. Второто питане беше кому или на кого.. Кога думата е турена на отговор на това питане, казоват, че тя е турена в дателен падеж. Др. Манчов, БЕ, 60. Звателен падеж. Грам. Падеж, в който се поставя съществително или прилагателно име, когато се използва при обръщение или за повикване. След именителната падежна форма най-разпространена падежна форма в български език днес е тази за звателен падеж. БГ, 80. Звателната дума няма питане, но защото е име и изменява окончанието си, затова влиза в падежите и ся нарича звателен падеж. Др. Манчов, БЯ, 61. Именителен падеж. Грам. Падеж, в който стои подлогът в изречението; номинатив. Именителният падеж е падеж на подлога и на съгласуваното с него сказуемно име: Народът въстана. Той е борец. БГ, 79. Пръвото питане беше кой.. и що.. Кога думата е турена на това питане, казоват, че тя ся намира в именителен падеж. Др. Манчов, БЯ, 60. Местен падеж. Грам. Падеж, в който се поставя име, когато означава място на действието. Различаваме следните падежи:.. Местен падеж — когато предметът или лицето се свързва с глаголното действие по място: Децата играят на двора. БГ, 78. Предложен падеж. Грам. Падеж, в който се поставя име, употребявано само с предлог. Предложният падеж, както и неговото название, показва .. редом ся нахожда с предлог. Ив. Момчилов, ПСЕ, 122. Нинешните наречия: горе, доле, предложни падежи са и те. Ив. Момчилов, ПСЕ, 123. Родителен падеж. Грам. Падеж, в който се поставя име, означаващо предмет или лице, което се явява притежание на нещо; генитив. Различаваме следните падежи:.. Родителен падеж — когато лицето или предметът в известен смисъл се явява притежание на нещо. БГ, 78. Творителен падеж. Грам. Падеж, в който се поставя име, означаващо оръдие, средство или начин на действие. Различаваме следните падежи:.. Творителен падеж — когато лицето или предметът, за който става дума, е оръдие, средство, с което се извършва действието. БГ, 78.

ПАДЀЖ

ПАДЀЖ2 м. Банк. Краен срок, в който трябва да се изплати известна дължима сума, заем, полица. Носеше няколко облигации от Държавния конверсионен заем, искаше да провери дали е настъпил падежът им. Й. Радичков, СР, 217. Има дългове, от които не можеш да се изплъзнеш. Като чукне падежът на полицата — трябва да се плаща. К. Кюлюмов, ПШ, 28. Сградата е ипотекирана до последния гвоздей.. Един пропуснат падеж, и хотелът отива по дяволите. Б. Райнов, ЧЪ, 18. — Аз, Хаджи, сметките не съм забравил — намръщи се Демир, като отпусна юздите. — Помня падежите, ти не се тревожи! А. Гуляшки, МТС, 186. Еди кой си варналия като прие да плати една полица от 200 лири.., на падежа отказа ся да плати стойността ѝ. С. Попов и др., ТБП, 54.

Списък на думите по буква