ПАДЀНИЕ

ПАДЀНИЕ, мн. ‑я, ср. 1. Позорна проява, постъпка, която накърнява, унижава честта, достойнството на човека. У Зара имаше някакво безумно лекомислие, създадено от света, в който живееше. И това лекомислие, съчетано с липсата на доходи, я осъждаше по начало на падение, на безпътица, на хаос от унижения. Д. Димов, Т, 43. Откъде се появява у пленения човек тоя вид,.. все тия смутени, изпълнени с огорчение очи, които търсят да открият и най-малък признак на снизхождение и великодушие у победителя? Какво падение за човека! Ив. Мартинов, ДТ, 147. Особено често и жестоко изобличава той [Стаматов] в порочност жената, макар и да е дал няколко разказа, в които оправдава нейното падение със социалните условия. Г. Цанев, СИБЛ, 253.

2. Прен. Неуспех, несполука. Майката на Яворов е същественото негово упование.. През всичките си падения и възходи .. той мисли само за нея. М. Кремен, РЯ, 140. Из кръчми, странноприемници и казарми се разискваха победите на турци и пруси, последните похождения на немладата царица, възходът или падението на поредния й избраник. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 345. Старият Делхи .. е свидетел на много възходи и падения. А. Каменова, И, 46. Той бе познал възходите и паденията на собствения си дух, бе познал страданието — всекидневния, обикновен вид страдание, което не таи в себе си героизъм и не завършва с мълниеподобна смърт. Е. Манов, БГ, 208.

3. Остар. Книж. Падане. Падението на вечерната роса напомня ни, че земята наченва да изстива. Д. Витанов, ФГ (превод), 55. Сичкото тясно пространство са напълва с животни, които хласкат едно друго. Падението в ямата става неизбежно. Знан., 1875, бр. 16, 245. А от българете само зависи окончателното падение на Високата порта. БГ, 1870, 15. После падението на Гръция и на Западната римска империя, т.е. после разпространението на християнството, с науката са е занимало само духовенството. ДБ 3, 1874, 6.

Списък на думите по буква