ПАДИНАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПА̀ДИНАМ
ПА̀ДИНАМ, ‑аш, несв., непрех. Диал. Падам. А трескавицата била Св. Илиевите устрели, кои шчо падинале на земята како нажежени каменя. СбКШ III, 10. Гюл девойче под гюл ми заспало,/ вятър веит, а гюл ми се рони,/ девойка на гърло падинат. СбБМ, 398.