ПАДРЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПА̀ДРЕ м. Католически свещеник (в Италия и Испания). — Падре, ние трябва да свършим още едно нещо заедно с тебе — поде Йоанициус,.., — ние с тебе се залавяме да осъществим похода на Сигизмунд на юг. Д. Добревски, БИ, 161. Султанът тайно посъветвал Кюпрюли да изостави Кандия. И на всичко отгоре взе, че дойде един поп, казват му падре Отомано. А. Дончев, ВР, 90.

— Ит. padre.