ПАЗАР —Речник на българския език — алтернативна версия
ПАЗА̀Р, ‑ът, ‑а , мн. ‑и, м. 1. Открито, просторно място, обикн. в селище, където се продават и купуват зеленчуци, хранителни и др. стоки; тържище, пазарище. Беше се случил днес хубав, топъл ден и пазарът в града бе особено оживен. Купувачи, продавачи, зяпачи — човек просто не можеше да си пробие път през навалицата. Д. Калфов, С, 18. Всички волове и крави, всички коне и овцете ще се закарат на пазара в града. Й. Йовков, АМГ, 217. Селяните всеки четвъртък се точат в живописни върволици за пазара в столицата. Ив. Вазов, Съч. VIII, 159. Гойни стада слизаха от планините към пазарите на големите градове. А. Каралийчев, ПГ, 122.
2. Денят, в който става продажба на такова място; пазарен ден. Като излезе на улицата, видя дълга върволица селски коли и се сети, че днес беше пазар. Й. Йовков, ЖС 1935, 43. — В петъчен ден бъди тука, тогава е пазар, има богат материал за наблюдения. Ив. Вазов, Съч. Х, 15. Утре пазар е — те рано в града/ смятат зори да преварят. П.П. Славейков, Събр. съч. IV, 238. Като се пазар зададе,/ Марийка ще се премени. Нар. пес., СбВСт, 589.
3. Само ед. Обществена сфера, област, която включва всички дейности и места, свързани с продаване и купуване на стоки. За да посрещнат задълженията си, селяните са принудени да изнасят на пазара по-големи количества от своите произведения, които продавали на безценица. Ив. Унджиев, ВЛ, 12. След фалита на голямата търговска фирма пазарът бил съвсем затегнат и никой не искал да влага пари в стока. П. Спасов, ХлХ, 118. Дойде му на ум [на Евгени], че вече навсякъде се чувствуваше голяма оскъдица на хранителни продукти, много стоки от първа необходимост отдавна липсваха на пазара. Д. Ангелов, ЖС, 141. Пазарът бе преситен с мъжка конфекция. К. Митев, ПБ, 151. — Книгата ви не е лоша, може би да има и успех на пазара. Г. Русафов, ИТБД, 244.
4. Отделна страна или територия, област, където се предлагат и търсят стоки, където може да се търгува с тях. Войните сега се предизвикваха от съперничество за пазари, от борбата между конгломерати на тръстове и концерни. Д. Димов, Т, 213. Разширението на занаятчийското производство и необходимостта да се осигурят пазари за него издигат ролята и значението на търговеца. Ив. Унджиев, ВЛ, 17. Народът по тия места е многообразен.., така че за нас тия страни [на Балканския полуостров] ще бъдат широк пазар и източник на всякакви богатства. Д. Талев, ПК, 123. Сирия.. е доставчик на памук, тютюн, зехтин, вълна, кожи, плодове и в същото време добър пазар за европейските стоки. В. Дойков, НС, 40. Ще се отвори за нашия добитък и унгарския пазар, където той сега мъчно ще достигне. Бълг., 1902, бр. 528, 2.
5. Само ед. Потребителско търсене, наличие на купувачи за дадена стока. — У нас перото не може да храни, книжната търговия няма пазар. — Щом няма пазар една стока, то значи, че тя се не дири, че не трябва. Ив. Вазов, Съч. ХII, 40. В града тъкат и боядисват различни видове кърпи, които намирали добър пазар из цяла Турция. Ив. Унджиев, ВЛ, 22. Женева е център на оживена банкерска дейност. За да облекчат своите препълнени каси, "Юнион банк Сюис" и "Сосиете дьо банк Сюес" търсят навсякъде пазар за своите капитали. Ив. Мирски, ПДЗ, 113.
6. Диал. Спазаряване, пазарене, пазарлък. Ой ти тебе, млади гемиджия,/ колко пари за коприна сакаш?/ — Ай ти тебе, хубава девойко,/ лели влези в шарена гемия,/ отбери си свила и коприна,/ па после пазар кя правиме. Нар. пес., СбНУ I, 128. Конче са продава, конче са залага/ ../ От де са йе зела незнайна гидия/ от далеч иди и ръка си подава,/ ръка си подава, на пазар са хваща/ ../ и пазар му стана, кончето си купи. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 78. Пред слънце конче се продава,/ продава го була удовица,/ купуе го турче саратлийче./ Була сака триста и дваесе,/ турче дава двесте и дваесе -/ не могат пазар да направят. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 407. ● Нар.-поет. пазар пазаря. Всеки има пари коня да купи,/ ала няма кой да го възседни,/ отдолу иди турненче бошнече/..,/ от далек са пазар пазари,/ от близо са за ръка улови,/ та па си коня възседна. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 132. Дочуло младо търговче,/ младо търговче, еврейче,/ пазар с Никола пазари/ да си бре Радка уземе. Нар. пес., СбВСтТ, 429.
◊ Житен (житни) пазар. Постоянно място за търговия с пшеница и др. зърнени храни, разположено обикн. на търговски път и в центъра на богат земеделски район. На няколко места се отваряха малки площади и само житният и конският пазар бяха доста широки празни места на двата края на чаршията. Д. Талев, ЖС, 21. А тая година в Преспа стана вече истински панаир .., по атпазар, по житни пазар, на площада при градския часовник, .. почнаха да изникват редици сергии и бараки. Д. Талев, ПК, 303-304. Птичи пазар. Зоол. Място, разположено обикн. на морския бряг, където голям брой птици от един или няколко вида изграждат гнездата си и отглеждат малките си. Шумовете, които правят морските птици, като кацат върху водата.., се чуват добре под водата. Край птичите пазари шумовете от стремглавото падане на много видове птици във водата са много силни. С. Влахов, ЖЗМ (превод), 10. Скалисти и голи, в тях [черноморските острови] са намерили спокойно убежище множество видове черноморски птици — чайки, рибарки, па‑
тици ангъчи и др. Те като че ли имитират в миниатюр северните поселища "птичи пазари". Н. Боев, Г, 159. Черен пазар. Разг. Незаконна, спекулативна или контрабандна търговия със стоки, които се продават на по-високи или по-ниски цени от определените.
? Гроша ми не минава на пазара. Диал. Нямам влияние, не се вслушват в мнението ми. Ний им препоръчваме да вземат добър урок от случая [загубените от тях избори] и да помнят, че много години още техния грош не ще минава на пазара. Бълг., 1902, бр. 466, 3. Изваждам / извадя (изнасям / изнеса) на пазар<а> нещо. Разг. Правя да се узнае нещо от всички, да стане достояние на всички; разкривам. Вий отидохте да се ровите в свещений и неприкосновен олтар на интимний семеен живот на противниците си...; обаче, аз и тук ви позволявам да надникнете и да изнесете на пазара всичко, що можете да намерите "срамно" и "позорно". Пряп., 1903, бр. 24, 2. Лисица <та> на пазар не излиза (ходи); лисица на пазар излиза ли; що ще лисица на пазар. Разг. 1. Употребява се, когато хитър човек не се явява там, където присъствието му не е удобно или е опасно. На Данювата механа те [Кунчо и Гюлчето] се спряха един до друг зад гърбовете на навалицата от хора и подириха с очи дядо Минчо. Дириха го, но не го намериха. — Що ще лисица на пазар — пошушна тихо Гюлчето на Кунчевото ухо. Ц. Церковски, Разк., 235. 2. Употребява се, когато потаен човек се въздържа да заяви или да покаже нещо. Такива като Мангъра пият скрито. Лисица на пазар не излиза. ВН, 1965, бр. 4292, 4. Много приказки на пазара. Разг. Неодобр. Употребява се като подкана да не се говорят излишни неща.
— От перс. през тур. pazar.