ПАЗАРСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАЗА̀РСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който е свързан с пазар, който се отнася до пазар (в 1 знач.). Слави се спира и оглежда наоколо си. Пред него е пазарският мегдан. Утре е пазарен ден и търговците си нареждат стоките. Д. Немиров, Д №9, 172. В по-голямата си част София бе непавиран град, особено пазарските улици. П. Мирчев, СЗ, 33. Заглъхна чаршията — не се чуваха да звънтят нито казанджийските, нито ковашките чукове. Замлъкна и пазарската глъчка. Г. Дръндаров, ВЗ, 15. Като ми донесат житото в града, секи ще си получи колкото му се пада по най-сгодна пазарска цена. Д. Талев, ПК, 383-384. Пазарска чанта.

2. Който е купен от пазара; купешки. Над малките полички.. се мъдреха пазарски вазички, статуетки и миниатюрни портретчета на киноартисти. М. Грубешлиева, ПП, 26. — Сам си го меся [хляба] и сам си го пека. Малко клисавичък е, ама.. От пазарския и два сомуна не могат да ме нахранят. Ст. Чилингиров, РК, 164. — Ти не слушай баща си, неговите сметки са добри за пазарска стока. К. Петканов, В, 140. Драганка двори метеше/ с нова метла пазарска. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 211. Каква го [хорото] мома изводи,/../ Бела, цръвена у лице/

като пазарска юбълка. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 275.