ПАЗАРЯ̀

ПАЗАРЯ̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, несв. и св., прех. Разг. 1. Уговарям цената при продажба или покупка на нещо; спазарявам. — Цяло лято тичахме по полето да купим една биволица. Биволици има в Бряст. Пазарих една — триста и осемдесет лева. С малачето. С. Северняк, ВСД, 88. Обикаляше по къщите и пазареше черници; трябваха му за черничеви бурета. Й. Радичков, СР, 93. — Е, придай му още нещо де! Ама и ти ще отстъпиш! — Тъй му е ред.. Продавачът и купувачът едновременно поклащаха отрицателно глава: не може. — Може, може! Дайте си ръцете! Кола дини пазарите, не пазарите на царя сараите. Ст. Чилингиров, ПЖ, 9.

2. Пазарувам. Тя беше я попитала съвсем случайно какво си е пазарила днес от града. И жената я поведе да ѝ покаже покупките си. Г. Райчев, ЗК, 214.

3. Наемам някого на работа. В кантората на Стайно започнаха да идват селяни от близки и далечни села. Той ги пазареше да секат и докарват дървен материал. В. Геновска, СГ, 72. После ми разказа [Григор Табака] какво станало в Долна махала подир моето заминаване, как владиката искал да им пазари гръцки даскал. П.Р. Славейков, Избр. пр. II, 32. Гергьовден идеше, та рекохме отрано да си спазарим пастири за селската стока. Пазарихме и говедар и телчар. Н. Попфилипов, РЛ, 30. Преди 20-30 години някакъв си турист пожелал да се качи на Черен връх. Отправили го да дири водач във Владая. Пазарил такъв и с два коня поели пътя из реката. П. Делирадев, В, 73. пазаря се страд.

ПАЗАРЯ̀ СЕ несв. и св., непрех. 1. Договарям се с някого за условията за продажба на някаква стока, като настоявам за по-ниска цена. Митьо избра една връзка дребна риба и започна да се пазари с рибаря. П. Здравков, НД, 12. Вътре в магазията беше истинско гъмжило. Всеки искаше това, което бе харесал, пазареше се, тръгваше си и пак се връщаше и чак след дълги разправии с продавачите вземаше стоката и бавно отброяваше парите. Г. Дръндаров, ВЗ, 13. Друг колекционер.. се пазарял за всяка картина, докато получел възможно най-ниската цена. Хр. Ковачевски, СК, 126-127. Той купуваше добитък, без да се пазари, златото се лееше от шепата му. А. Каралийчев, ТР, 194.

2. Уговарям се, споразумявам се да работя временно някъде срещу заплащане. — Какво ще работиш сега? — попита го Найдю. Казакът сви рамене. — Няма ли да се пазариш у някого аргатин? — Ще опитам. Г. Караславов, СИ, 179. И Дафин като Костадина ходеше на кирия.., пазареше се да изкопае някой ров или да свърши друга такава тежка работа. Й. Йовков, ЖС 1935, 39.

Списък на думите по буква