ПАЗАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАЗА̀Ч м. Човек, който пази чужд или обществен имот. Навлязоха в бостаните. На малка могилка бе построена висока наблюдателница за пазача. О. Василев, Т, 86. Откъм чешмата се разнесе силна олелия. Около бай Койо, лагерния пазач, се бяха струпали много пионери. П. Проданов, С, 121. Тук бяха хамбарите на бея.., тук бяха постоянно и двамата му кехаи, пазачи на имота му. Д. Талев, ЖС, 9. Заповядваше се утрояване на числото на въоръжените пазачи и денонощно дежурство на чиновниците при телефона. Д. Димов, Т, 256. Нощен пазач. Полски пазач.

2. Разш. Животно, което пази къща, имот, стадо и др. Дивите кози пасат денем,.. Всяко стадо си има пазач — обикновено това е най-старата женска коза. П. Петков, СП, 68-69. Кучето се спря и ръмжеше глухо, вперило в непознатия човек огнени очи. — Опасен пазач имаш... Уплаши ме. — Страшен е. Д. Талев, ПК, 76. Тя [Гужа] беше кучка, вече натежала, с голям корем, но Танчо я водеше със себе си, защото след като вълците бяха удавили най-добрият му пазач, Караман, нямаше друго куче. Ем. Станев, ЯГ, 75.