ПАЗВИЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПА̀ЗВИЧКА ж. Умал. от пазва. Предадох парите на Василка, тя ги мушна в пазвичката си и полетя към къщи си. Кр. Григоров, ОНУ, 144. Аз се чудя и се мая/ как да хвана три славея,/ че си бръкнах у пазвичка,/ че извадих тьнка мрежа. Нар. пес., Христом. ВВ II, 214. — Либе ле, Марко, либе ле,/ я бръкни в бяла пазвичка,/ извади златна чекийка. Нар. пес., СбНУ XXVI, 118.