ПАЗДЕРКА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПАЗДЀРКА ж. 1. Суха конопена пръчка. Стъмни се. Баба Мина разгоря една паздерка от бумтящата печка, запали с нея лампата. Г. Русафов, ИТБД, 132. Мъначките затракали дървени клюнове по дворищата, натрошили сухите конопени паздерки и жените опънали грубо издяланите станове. О. Василев, ЖБ, 13.
2. Прен. Много слаб човек.